IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Кога и защо Путин смени курса към Запада?

Финансовата криза от 2007-2008 г. накара Русия да се ориентира към държавен капитализъм, пише Харълд Джеймс

15:50 | 05.12.14 г. 41
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Кога и защо Путин смени курса към Запада?

По-добро обяснение може да се намери чрез проследяване на хронологията на промяната във външната политика на Русия, която започна по време на кризата с Грузия от 2008 г. Когато Грузия, която флиртуваше с членството в НАТО, предприе военен отговор на нападенията от отцепници в Южна Осетия (етнически анклав, чието правителство бе подкрепено от Кремъл повече от десетилетие), Русия започна мащабна инвазия, за да защити региона.

Русия също така засили присъствието си в Абхазия, друга отцепническа провинция. Кризата, която бе предхождана от масирано издаване на руски паспорти на грузинци, вещаеше разполагането на руски войски в Крим под претекст за защита на руските граждани.

Промяната в курса на Москва бе очевидна дори по-рано. По време на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. Путин представи новото си лице, акцентирайки върху потенциала на големите развиващи се икономики - Бразилия, Индия, Китай и Русия - да предоставят алтернатива на това, което той възприемаше като еднополюсен световен ред. Много наблюдатели бяха шокирани от изявленията му, като възприеха речта като доказателство за неговата несигурност или ирационалност.

На следващата година финансовата криза удари Русия, убеждавайки Путин, че оценката му е била пророческа. Кризата, според него, бе доказателство, че дните на американската глобална доминация са приключили.

Всъщност, преди кризата Русия се бе примирила с логиката на глобалния капитализъм, осъзнавайки необходимостта от сътрудничество с мултинационални корпорации за модернизиране и разнообразяване на икономиката си, основана на производството на суровини и енергия. След кризата обаче вече нямаше какво толкова да се спечели от глобалните пазари - поне не по отношение на силата. Вместо това най-добрият вариант за Русия бе да си сътрудничи с други страни, които са приели подобен модел на държавен капитализъм, особено Китай.

Интерпретацията на Путин за кризата бе подкрепена от политическите събития в Америка и Европа. САЩ избраха президент, който изглеждаше склонен към свиване на глобалните ангажименти на Америка. Когато Арабската пролет избухна, реакцията на САЩ бе слаба и объркана, колебаейки се между про-демократичната реторика и подкрепата за анти-ислямистки автократи. Това даде възможност на Путин да се представи, особено в Сирия, като надежден застъпник за геополитическия прагматизъм.

Дълговата криза в Европа - и очевидната неспособност на нейните лидери да предприемат координирани действия - даде на Кремъл допълнителни аргументи. Според тях Европа, чиито дългове и дефицити са много по-ниски от тези в САЩ или Япония, би трябвало да е в състояние да избегне поляризацията.

По-общо казано, убеждението на Путин, че икономическата криза води до разпадане на Запада, е в унисон с традиционното съветско геополитическо мислене. Както Стивън Коткин показва в новата си биография на Сталин, съветската политика е била строго рационална. Голямата депресия убеждава Сталин, че различните фракции на капитализма ще започнат война. Нацистката агресия от 1938-1939 г. изглежда потвърждава неговия анализ. Но предсказанията на Сталин не се оправдават след поражението на Хитлер, когато различните интереси не довеждат до сблъсък между САЩ и Великобритания.

Докато западните политици и икономисти се опитваха да предотвратят повторение на Голямата депресия, Путин вече работеше върху допускането, че тя е настъпила. За Запада справянето с геополитическия хаос след финансовата криза ще бъде още по-трудно от икономическото възстановяване, завършва Джеймс.

* Авторът е професор по история и международни отношения в Принстънския университет, професор към Европейския университет във Флоренция и старши сътрудник в Центъра за иновации на международното управление. Той е специалист по глобализация и немска икономическа история.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 00:01 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

18
rate up comment 24 rate down comment 9
dakl
преди 9 години
Както казват философите всяко идиотско деяние намира философско оправдание! Свидетели сме как официалните кръгове на Запад направиха всичко за да блокират всеки икономически ход на Русия , да демонизират нейното ръководство и сега се правят изненадани като на ощипана мома!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 11 rate down comment 8
studioaa
преди 9 години
Ако големи страни като Франция или Великобритания решат да се оттеглят от ЕС, особено Франция, ударът върху Брюксел ще бъде огромен и може да прати съюза в историята. Марин Льо Пен се очертава като водеща в предстоящата президентска надпревара през 2017, а все още е рано да се каже. Но през 2015 ще има местни избори във много френски региони и партията на Льо Пен може да окупира властта на местно ниво и да подкопае властта на Оланд. Освен това Фараж се очаква да получи 20% от гласовете през 2015 и да сформира управляваща коалиция с консерваторите, което ще прати Англия към изхода на ЕС.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 8 rate down comment 4
SSIW
преди 9 години
Може и да не е мн вероятен, обаче защо да отписваме директно сценария за една просто по-самостоятелна Европа?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 18 rate down comment 7
mathematician
преди 9 години
Абе аре стига с тея опорна точка.САЩ - лоши, Европа - заблудени, а Русия - добрички.И изведнъж Европа кат прогледне и кат се вземе с Раша - ква любов ще настане.Как си го представяте това изобщо ;) :) ;)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 18 rate down comment 5
SSIW
преди 9 години
Наистина интересни времена предстоят, защото има и други сили, които стоят зад изброените от тебе, евро-скептични формации (условно казано), не е сал един Путин. Това са старите континентални елити на Европа + Ватикана и плоскостта на която се пресичат интересите им с тези на Русия е еманципирането на Европа от щатите (или англ-саксонското пространство), на база идеология, която стъпва на национални и консервативни ценности , като контра-теза на глобализацията и либерализма (идеология, която някой наричат кръв и почва).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 16 rate down comment 12
mathematician
преди 9 години
В богатите и демократични държави, обикновените хора имат доста голяма дума и тежест в решенията на политиците.Класическият пример за "доста" пряка демокрация е Швейцария. Там правят референдуми за щяло и нещяло. И въпреки референдумите там - популизмът няма почва - швейцарците вземат разумни решения.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 27 rate down comment 15
studioaa
преди 9 години
Според мен Путин е изкючително подценен от САЩ и това ще им изиграе много лоша сега. Наскоро излезе информация, че банка пряко свързана с Кремъл е отпуснала кредит от 40 млн. евро на Националния Фронт на Марин Льо Пен, а тази партия е водеща във Франция за момента. Освен това упорито се твърди, че още десетина партии от различни страни в това число UKIP, Северна Лига, Партия на свободата на Вилдерс и други са получили дарения от Кремъл, а всички тези огранизации искат ликвидиране на ЕС и нова политика по отношение връзките на страните им със САЩ. Евроскептиците, финансирани от Путин, държат близо 20% от местата в ЕП заедно и са в състояние да унищожат ЕС и НАТО и да отслабят значително влиянието на САЩ в Европа. Следващите евроизбори може да са последни за ЕС...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 22 rate down comment 25
Ironhorse
преди 9 години
Скоро го написах, пак ще се повторя:1. Запада (ЕС, САЩ, Австралия, Япония и т.н.) ползват така наречените мозъчни тръстове, които определят дългосрочната политика.2. Впутин с пилешкият си мозък е тръгнал да се съревновава с тях. Резултат, санкции, провал на ЮП, който ще бъде превърнат от политически в икономически разгром за Газпром с подготвяните арбитражи.3. Русия мисли още в 19 век, когато си мисли, че с договорки от Ялта ще може да определя бъдещето на държави и нации. Е не ! Всяка държава и нация има исконното право на самоопределение, включително и членство в НАТО и ЕС.4. Русия продължава да гони талантливите си хора - създателя на ВКонтакте.5. В Русия няма управление на Народа, а директно управление от олигархия. На русофилите ще припомня, че в България след едногодишни протести свалихме от власт БСП/ДПС/Атака, които са олицетворение на олигархия, корупция и национални предатели.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 6 rate down comment 20
Стоян Петров
преди 9 години
Конечна, вьi правда говорите. Русия бе нужна на САЩ, за да победи с тяхна помощ Германия без да загиват американци. Сега вече не им трябва, защото Германия е опитомена. А колкото до това, че Втората Световна бе за Русия една огромна трагедия, а не велика победа си е само руски проблем.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 13 rate down comment 18
абитуриент
преди 9 години
Говорит Москва .......абе ще ги срещаме РУСНАЦИТЕ на орлов мост с ЦвЕТЯ ама да видиме......
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още