Четири години след аварията и последвалия ужас на Deepwater Horizon огромните петролни проекти отново са в Мексиканския залив – по-големи и по-скъпи, отколкото когато и да е било.
Съоръжението Olympus на Royal Dutch Shell се намира на около 200 км от бреговете на Луизиана. То е по-голямо от редица жилищни блокове в Ню Йорк и по-тежко от самолетоносач. От разстояние колосът със суетящите се по него работници изглежда като пчелен кошер. Olympus е един от около дузина нови платформи, всяка струваща милиарди долари, които вече изпомпват гориво от дълбоките води на Мексиканския залив, или ще започнат да го правят до края на следващата година, пише в свой анализ The Wall Street Journal.
Според федерални изчисления количеството на неоткрит възобновяем петрол и природен газ в дълбоките води на Залива възлиза на 78 млрд. барела.
Сегашният възход обаче може да се окаже краткотраен. Ако спадът на цените на петрола, който достигна 30% от юни насам, се запази, то компаниите може да изтеглят своите огромни инвестиции от Залива.
На първо място обаче Мексиканският залив вероятно отново ще се превърне в ключов източник на енергия за САЩ заради своята нарастваща активност. През 2001 г. около една четвърт от производството на американския петрол и газ идваха от тук. Оттогава добивът намаля наполовина, тъй като важни източници пресъхнаха, а правителството издаваше по-малко разрешения за сондиране след експлозията на Deepwater Horizon и последващия разлив на нефт през 2010 г. През миналата година Заливът пък предоставяше по-малко от 10% от енергията, произведена в САЩ, което отчасти е последица и от разцвета на шистовата индустрия в страната.
Новите проекти, зад които стоят компании като Hess или петролните мултинационални дружества като Exxon Mobil и Chevron, имат общ капацитет от 900 000 барела на ден – повече от потреблението на петрол и природен газ в Калифорния. В изчислението не попадат два проекта на BP, за които компанията не иска да споменава публично никакви данни за производството.
Но при всички положения и разходите за петролните компании са се увеличили рязко, не на последно място, защото тези съоръжения вече трябва да са по-далеч от брега, а пробивите следва да се извършват в дълбоки води. Изворите в дълбоки води днес са до 25% по-скъпи, отколкото през 2010 г., твърдят Shell и Chevron. Всеки от тях може да струва около 300 млн. долара. За това допринасят и новите нормативни разпоредби, според които дружествата следва да предприемат допълнителни мерки за безопасност, като например допълнителни клапани, с които да възпират евентуални пробиви. Дефектът на подобен клапан бе причината за катастрофата на Deepwater Horizon.
Като цяло сондирането в дълбоки води днес трае с 13% по-дълго, отколкото преди аварията през 2010 г., показва анализ на Kessler Energy. Това отчасти се дължи на факта, че източниците често са по-дълго време неактивни заради инспекции и работа по поддръжка. В допълнение компаниите, които пробиват шелфа в морето, намират по-трудно способни служители, тъй като те вече намират работа в шистовите полета, която е по-близо до мястото, където живеят, а така са отделени по-малко време от семействата си.
"Резултатът е, че по-малко проекти се развиват, като това се случва по-бавно, отколкото бе преди", казва Робърт Кеслър, ръководител на едноименната консултантска компания, имайки предвид по-високите разходи за компаниите.