Цените на енергийните суровини спадат, откакто САЩ добиват все повече газ и нефт от шистите. Тенденцията напомня на подобен срив на цените от преди шест години, който изненада неприятно инвеститорите и мениджърите. Но едва ли има някой, който има какво повече да губи, от Обри МакКлендън, пише в свой анализ The Wall Street Journal. В една неделна сутрин през май 2008 г. МакКлендън отива на ресторант в Оклахома Сити, за да се срещне с Арт Суонсън, когото познава от гимназията и който в момента работи в енергийния сектор.
Ценaтa на суровия петрол току-що се е повишила до близо 120 долара за барел, тази на природния газ до около 12 долара за 1000 кубически фута (28,3 кубически метра). Акциите на компанията Chesapeake Energy, оглавявана от МакКлендън, също скачат. Компанията слага акцент в дейността си върху производството на шистов газ. Конкуренцията обаче пренебрегва шистите отдавна, но сега точно те се очертават като следващата история на успеха за енергийната индустрия.
Някога МакКлендън е бил считан за един вид търговец, който взима назаем твърде много пари, а след това харчи твърде много, за да генерира растежа на своята компания. Но сега той е новото лице на американската енергетика, както и мултимилиардер.
Но докато похапва палачинки със Суонсън през далечния май на 2008 г. МакКлендън веднага не звучи толкова уверен. „Знаеш ли кой е най-големият ми страх, пита той. Ние можем да унищожим пазара на природен газ", казва той. Chesapeake е открила толкова големи запаси на природен газ, че предлагането заедно с това на другите компании далеч надминава търсенето и по този начин може да натисне надолу цените, което би застрашило цялата империя на МакКлендън.
„Об, а защо не си платиш всички дългове и не кешираш", пита го Суонсън, като има предвид МакКлендън да продаде някои свои акции и да стане наистина богат човек. Тогава събеседникът му го поглежда с истинско презрение. „Той ме погледна така, сякаш... аз просто не бих го разбрал", казва по-късно Суонсън. МакКлендън е в задънена улица. В продължение на години той рекламираше в САЩ добива на шистов газ. Ако той напусне Chesapeake точно в пика на тази индустрия, наблюдателите биха интерпретирали това като знак, че вече няма да може да бъдат добивани големи количества газ.
Около месец по-късно Марк Роулънд, главен финансов директор на Chesapeake, чука на вратата на офиса на МакКлендън, за да му даде спешно съвет. „Трябва да продадете акции," казва той.
В продължение на години МакКлендън използва акции на Chesapeake като обезпечение за заем в размер на 500 млн. долара от Goldman Sachs, JP Morgan и други банки. С парите си е купувал... акции на Chesapeake, недвижими имоти и други ценности.
За Обри отдавна се носят слуховете, че се затруднява да разделя личните си финанси от тези на компанията. Той често използва фирмения самолет за лични нужди, а компанията му е корпоративен спонсор на баскетболния отбор Oklahoma City Thunder, който е също негова собственост. Сега Роулънд го съветва да продаде акции в случай, че нещо се прецака. Самият той вече се е освободил отчасти от дяловете си. Съветва го да бъде предпазлив, макар и да не назовава никакви специални проблеми. „Никога не се знае кога може да се случи нещо лошо“, аргументира се той. МакКлендън само кима, но добавя, че финансовият директор е „твърде консервативен“. В началото на юли 33-те млн. акции на МакКлендън от Chesapeake са оценени на 2,3 млрд. долара. 20 години по-рано той е инвестирал в тях 50 000 долара. МакКлендън разполага с богатство от 3 млрд. долара. Така че просто няма път назад. През юли 2008 г. цените на енергоносителите падат. В края на месеца акциите на Chesapeake се търгуват за 47 долара в сравнение с цената им от 64 долара месец по-рано. Затова МакКлендън взема предпазни мерки - той се обажда в банките и ги моли да хеджират част от акциите му в Chesapeake или да извършат сделки с деривати, за да защитат част от неговите акции от загуби.
Банките обаче отказват, защото се боят от последиците от такива сделки за хеджиране. Когато акциите на Chesapeake в началото на октомври падат до 22 долара, се свива и стойността на обезпечението на МакКлендън, което той е депозирал в трите банки под формата на акции.
В банките обаче започват да звънят алармите. Вечерта на 8 октомври мениджър от Goldman Sachs отива в офиса на МакКлендън в Оклахома Сити и му предава лоша новина: акциите на Chesapeake, които са депозирани в банката, вече не струват достатъчно, за да служат като депозит за приблизително 300 милиона долара, които той е взел назаем. Така МакКлендън трябва или да предостави ново обезпечение, или банката ще бъде принудена да продаде акциите му, за да погаси дълга.
МакКлендън трябва да действа бързо. Ако Goldman продаде акциите му, то Chesapeake би пропаднала още по-дълбоко, а мениджърът би имал неприятности.
Но МакКлендън не разполага с достатъчно резерви в кеш, за да увеличи обезпечението в банката. Затова се обажда на Джон Уинкълрийд, съпредседател на Goldman Sachs по това време, и му обяснява защо Goldman не бива да продава акциите му.
Хедж фондовете вече разпродават акциите на Chesapeake, за да се защитят, ако цените продължат да падат, казва МакКлендън. Но книжата със сигурност ще покачат отново стойността си, нуждае се само от няколко дни, твърди той.
„Не ме вкарвайте в гроба“, казва МакКлендън на Уинкълрийд. Последният показва разбиране и обявява, че е готов да говори с колегите си за отлагане.
Около час по-късно идва и отговорът – банката не може да му помогне. Goldman е готова да продаде акциите на МакКлендън, както и други банки. „Такива са правилата“, казва той. „Сори, Обри“.
МакКлендън затваря телефона и отива в офиса на Роулънд. Главният финансов директор го поглежда шокиран - шефът му е блед като стената. „Те току-що продадоха акциите ми“, казва МакКлендън. „Банките... затънал съм“.
Само в рамките на една седмица 49-годишният МакКлендън трябваше да продаде над 31 млн. акции, или иначе казано – 94% от своя дял в Chesapeake. По това време книжата струват по-малко от 600 млн. долара. Малко американци губят толкова пари за толкова кратко време. Говорител на Goldman Sachs, МакКлендън и Суонсън отказват коментар. Седмици по-късно МакКлендън се окопитва и инвестира в перспективни полета със шистов газ.
Планът обаче не сработва според очакванията. МакКлендън в крайна сметка трябва да напусне Chesapeake. Но преди една година, след като основава собствена компания, той купува някои от най-обещаващите полета със шистов газ. И отново се отправя към върха в този бизнес.
14:04 | 14.09.22 г.