Любимото мото на жителите на Люксембург гласи: „Mir wëlle bleiwe, wat mir sinn". В превод на български: „Нека си останем такива, каквито сме". Но в действителност едва ли има друга европейска страна, която през миналия век е преживяла толкова икономически, както и демографски промени, колкото Люксембург.
Иначе земеделската страна първоначално стана важно място за стоманодобивната промишленост. От 60-те години на 20-ти век, стъпка по стъпка, тук се образува един от най-големите финансови центрове в Европа, пише в свой анализ FAZ.
Цифрите говорят сами за себе си. С брутен вътрешен продукт от 66 700 евро на глава от населението Люксембург днес е начело на класацията по богатство на статистическата служба на ЕС Евростат. На второ място с много голямо отстояние е Австрия (32 300 евро). Считаната за локомотива на еврозоната Германия (30 800 евро) е на седмо място.
Според Евростат БВП на глава от населението възлиза в Люксембург на 266% от средния за ЕС (само лондонското Сити има по-висока стойност). Същевременно Евростат добавя, че този БВП всъщност е повлиян положително и от работещите във Великото херцогство, но живеещи в съседните държави. Въпреки всичко обаче това си остава много висока стойност.
Люксембург се промени много за кратко време. През последните две десетилетия населението се е увеличило с почти една трета до повече от 550 000 жители. Повече от 40% от населението са чужденци. Освен това приблизително 150 000 трудови мигранти от съседните държави Германия, Франция и Белгия заемат повече от 40% от работните места в Люксембург.
Банките и фондовете са основният източник на благосъстоянието на Люксембург.
Но те не са всичко. Още в дните, в които председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, който сега е нападан заради спорните данъчни разпоредби в страната му, е вицепремиер и министър на финансите на Люксембург, страната започва да търси нови икономически стълбове. Тя се опитва да бъде място за развитието на водещи технологии, но също така и да се профилира в биомедицината.
Фактът, че компании като интернет търговеца на дребно Amazon, се установяват в Люксембург, се свързваше и в миналото с данъчната привлекателност за бизнеса във Великото херцогство, въпреки че степента на данъчните облекчения не бе предварително известна за широката публика. Това се промени, откакто през 2013 г. Европейската комисия, и то не само в случая на Люксембург, започна проверки на сключвани данъчни споразумения ("Tax Rulings").
Припомняме, че регулаторните органи на Европейския съюз разследват данъчните споразумения на онлайн търговеца Amazon с Люксембург. Според ЕС договорките подценяват печалбите на американската компания и ѝ дават незаслужено предимство.
Още преди последните разкрития, според които над 300 компании, измежду които производителят на безалкохолни напитки PepsiCo, застрахователната компания AIG и германската банка Deutsche Bank, са сключили споразумения с Люксембург с цел намаляване на данъците, страната се радваше на репутацията на данъчен рай. Който обаче отвори дума за това в разговори с представители на правителството и бизнеса във Великото херцогство, удря на камък.
Наистина, не се оспорва, че Люксембург се е възползвал от „черни пари“, инвестирани от чужденци. Своето значение като финансов център обаче страната дължала най-вече на факта, че винаги е били в авангарда на развитието и е прилагала по-бързо от други държавни международните закони, които касаят финансовия пазар.
Това важеше с пълна сила преди почти половин век, когато инвестиционните фондове навлизат в Люксембург. Но също така е вярно и днес, когато има все по-сложните, но привлекателни, предимно за професионалните инвеститори, финансови продукти.
От 2006 г, обемът на активите, които се управляват в над 10 000 фонда в Люксембург, се увеличава от 1,85 трлн. евро до над 3 трлн. евро. С това Люксембург става втората по големина „родина“ за взаимните фондове след Америка. Около 27 000 души работят в сектора на фондовете. Броят на банките се свива на 141, от които 37 са от Германия.
Какво привлича фондовете в Херцогството? Преди всичко по-бързото одобрение, което получават, преди да започнат дейността си, както и по-малкият бюрократичен надзор. Но и тук данъчните аспекти играят сериозна роля. А освен за бизнеса на фондовете, Люксембург е и място за осъществяване на частно банкиране за богати клиенти от редица страни.
Обемът на управляваните тук активи възлиза на около 300 млрд. евро. Банките на града-държава държат депозити на стойност десетократно по-висока от брутния вътрешен продукт на страната.
От 2015 г. Люксембург ще участва в автоматичния обмен на информация между данъчните администрации на страните от ЕС, който ще контролира приходите от лихви по спестовни сметки. От 2017 г. почти всички страни членки ще преминат на автоматичен обмен на банкова информация.
Това значи, че когато жител на една държава от ЕС открива сметка в банка на друга страна от съюза, данъчните властите на държавата, чийто гражданин е той, ще бъдат уведомявани автоматично. Освен това ще се обменя информация и за натрупаните лихви по банкови влогове.
Днешният министър на финансите на Люксембург Пиер Граменя, който в продължение на много години бе начело на Търговската камара на Великото херцогство, преди година заяви, че „Люксембург иска да се отърве от ролята на черната овца и да спечели повече възможности за маневри“.
Дали ще стане така наистина, ще покаже само времето.