Водещите политици, икономисти и банкери от еврозоната вече са свикнали на безспирната критика от САЩ. В повечето случаи тя идва от икономисти, които смятат, че Европа трябва да поеме повече дългове, а печатницата за пари трябва да се завърти по-бързо, за да се насърчи икономиката.
От тази гледна точка обаче Старият континент може да се надява и на по-добра съдба, смята Алън Мелцер. Известният икономист от Питсбърг не вижда прекомерно пренасищане на гласовете срещу икономиите в Европа и от години критикува остро стратегията за решаване на проблемите чрез все по-свободна парична политика.
Но всеки, който си мисли, че експертът по паричната политика гледа с по-малко скептичен поглед на единната европейска валута, отколкото американските си колеги, ще бъде разочарован. „Сегашната система на валутния съюз няма да работи в дългосрочен план", казва Алън Мелцер във Франкфурт пред тесен кръг анализатори, цитиран от Die Welt.
И вместо повече евтини пари той призова европейците към далеч по-радикално решение: валутният съюз да бъде разделен на две части. Страните с по-голяма икономическа мощ трябва да се събират в един алианс на "твърдото евро", а останалата част около Франция и Италия следва да продължи да плаща с "меко евро".
Това предложение съответства на собствените възгледи на Мецлер за положението в Европа. Истинският проблем според него не е поисканата от Германия и остро критикувана от много други сега политика на строги икономии. И дори не кредитната слабост в Южна Европа, която причинява в момента остро главоболие на Европейската централна банка (ЕЦБ).
„Основният проблем са относителните цени", заяви 86-годишният икономист. Изпадналите в криза страни според него изпитват трудности, защото за фирмите там е твърде скъпо да произвеждат на място, тъй като разходите за труд са се повишили значително повече през годините, отколкото производителността.
В момента повечето от засегнатите страни много бавно възвръщат конкурентоспособността си, и то по болезнен начин. В много части на Южна Европа цените падат, което макар и да ограничава разходите за бизнеса, след това ще парализира икономическия ръст. Това от своя страна заплашва да подтикне избирателите да гласуват за радикални евроскептични партии, предупреждава Мелцер.
Според него има само едно разумно решение: по-слабите страни от еврозоната се нуждаят според него от отделна валута, която да може да загуби стойност за сметка на т. нар. „твърдо евро“. „По този начин Европа винаги си е решавала проблемите си от 1945 г. насам", заяви Мелцер, позовавайки се на няколко кръга от девалвация, които например извърши италианската лира.
Ако собствената валута започне да губи стойност, потребителите ще го усетят, тъй като всички вносни стоки ще станат по-скъпи. Но обратно - собствените стоки за износ ще станат по-евтини – с което една сравнително непродуктивна икономика може в международен план да стане отново конкурентна.
В действителност много икономисти виждат основния проблем на еврозоната в това, че вече няма валутни курсове, които могат да компенсират различията в икономическата мощ на всяка една страна.
Наистина дори и "мекото евро“ не може да реши всички проблеми за една нощ, казва Мелцер. „Необходимите реформи ще продължат да бъдат болезнени, но по-малко болезнени, отколкото са сега". А и според него новото разделение на Европа може да не е окончателно.
Ако икономическото несъответствие между силните и слабите страни отново се регулира, това може да доведе до обединението на еврозоната.
Идеята за разделяне на еврозоната на две или повече части беше представяна през последните години и от други икономисти. Обикновено концепцията се дискутира с ключовите думи "северно евро" и "южно евро". Въпреки това обаче в този случай може да се стигне частично до подобни проблеми, с каквито икономиките биха се сблъскали и при връщането на националните валути.
Мелцер признава също, че в този сценарий дори и банките в северната част на континента биха имали нужда от помощ от правителствата, защото те едва ли биха се справили сами с отписванията заради „мекото евро".
Едно нещо обаче е напълно сигурно за дългогодишния критик на политиката на Федералния резерв на САЩ – ЕЦБ, на която предимно разчитат политиците и финансови играчи, няма да може да реши проблемите на паричния съюз.
Умерената покупка на държавни облигации, което вече се сблъска с голямо възмущение в Германия, Мелцер счита за безобидно. Според него няма веднага да се появят балони при цените на активите и със сигурност няма да има висока инфлация на потребителските цени.
Но прехвалената базука на Марио Драги просто ще купи още малко време за Европа, счита Мелцер. „Големият въпрос е как ЕЦБ и ЕС могат да оцелеят без съществени промени".
04:18 | 13.09.22 г.