Световната икономика не е в добра форма. Новините от САЩ и Великобритания са умерено позитивни, но Япония изпитва проблеми, а растежът на Китай е на най-ниското си равнище от 2009 година.
В света освен това има много непредсказуеми опасности, по-специално идващите от епидемия от ебола - вирус, който уби хиляди хора в Западна Африка и опъна нервите на милиарди други на планетата. Най-голямата икономическа заплаха, за момента, обаче идва от континентална Европа, пише реномираното икономическо издание Economist, цитирано от БТА.
Сега, когато икономическият растеж на Германия започна да зацикля, еврозоната е на ръба да изпадне в третата си рецесия от шест години. Нейните лидери пропиляха двете години на временно облекчение на конюнктурата, осигурени от обещанието на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги да направи "каквото е необходимо", за да спаси единната валута.
Французите и италианците се скриха от структурните реформи, докато германците настояваха за прекалено строги мерки за икономии. Цените спадат в осем европейски държави. Инфлацията в еврозоната като цяло се плъзна надолу до 0,3% и е напълно възможно да стане отрицателна догодина. Един регион, на който се пада дял от почти една пета от световния брутен вътрешен продукт (БВП), върви към стагнация и дефлация.
Оптимистите - и в Европа, и извън нея - често цитират примера с Япония. Тя изпадна в дефлация в края на 90-те години на 20-и век, с неприятни, но не апокалиптични последици, както за самата нея, така и за световната икономика. Еврозоната създава далеч по-големи рискове. За разлика от Япония, тя не е изолиран случай: от Китай до САЩ инфлацията е тревожно ниска и при това се плъзга надолу.
И, за разлика от Япония, която има хомогенно, стоически настроено общество, еврозоната не може да премине единна през години на икономическа скованост и спадащи цени. В момент, когато дългото бреме на някои страни - от Италия до Гърция - стане изключително тежко, инвеститорите ще се уплашат, популистки политици ще спечелят позиции и доста скоро еврото ще рухне.
Въпреки че много европейци, по-конкретно германците, бяха научени да се страхуват от инфлацията, дефлацията все пак може да е по-опасна. Ако хората и фирмите очакват цените да се понижават, те спират да харчат, и с намаляването на търсенето лошите кредити се увеличават. Точно това се случи по време на Голямата депресия с особено тежки последици за Германия в началото на 30-те години на 20-и век.
Обезпокоително е, че от 46-те страни, чиито централни банки гонят целева инфлация, 30 не са я постигнали. Понижаването на цените на определени стоки е добре дошло. Поевтиняването по-конкретно на петрола повишава реалните доходи на потребителите.
Понижаващите се цени и стагниращите заплати обаче са резултат от слабото търсене и приблизително 45 милиона души са без работа в богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Инвеститорите започват да очакват по-ниска инфлация дори в икономики като американската, които растат със сносни темпове. Нещо по-лошо, краткосрочните лихвени проценти са близо до нулата в много икономики, така че централните банки не могат да ги понижат, за да подкрепят търсенето. Единствените механизми на разположение са количественото облекчаване и други форми на печатане на пари.
Глобалната заплаха от ниска инфлация е основателна причина за повечето централни банки да запазват паричната си политика в подкрепа на бизнеса. Тя също така в по-дългосрочен план е стимул за преразглеждане на инфлационните цели в посока нагоре. Непосредственият проблем обаче е еврозоната.
Икономиката на континентална Европа има множество големи фундаментални слабости - от лошата демографска картина през огромните дългове до скования трудов пазар. Тя обаче освен това допусна чудовищни политически грешки.
Франция, Италия и Германия - всички те избягват повишаващите икономическия растеж структурни реформи. Еврозоната е особено уязвима от дефлацията заради настойчивостта, с която Германия изисква прекалено сурови мерки за икономии, и от липсата на решителност на ЕЦБ.
Дори сега, на фона на свиването на някои икономики, Германия все още е обсебена от намаляването на дефицита на всички правителства, а опозицията й срещу смекчаването на паричната политика означава, че ЕЦБ, за очевидното огорчение на Драги, прави далеч по-малко в сравнение с други големи централни банки в областта на количественото облекчаване (въпреки решението й от тази миналата) седмица да започне да купува т. нар. облигации с покритие).
Дори да е имало логика в тази политика на постепенно възприемане на такъв курс, тя вече е изчерпала своите основания, пише още Economist.
В момент, когато бюджетите се стопяват и ЕЦБ се мъчи да убеди хората, че може да спре понижаването на цените, изпадането в дефлация изглежда съвсем правдоподобно. Признаците за стрес започват да се появяват както на пазарите, така и на политическата сцена. Лихвите по облигациите в Гърция нараснаха рязко, на фона на скока на подкрепата за лявата партия СИРИЗА.
Франция и Германия си разменят словесни нападки за ново бюджетно предложение на Париж.
Ако Европа иска да спре влошаването на състоянието на икономиката си, тя трябва да прекрати саморазрушителното си поведение. Необходимо е ЕЦБ да започне да купува държавни облигации. Германският канцлер Ангела Меркел трябва да позволи на Франция и Италия да забавят темповете на бюджетните си съкращения, а в замяна тези страни трябва да ускорят структурните си реформи.
Германия, която има възможността да взима кредити при отрицателни реални лихви, може да харчи повече за инфраструктура у дома. Това ще помогне, но няма да е достатъчно. Ситуацията е донякъде като през първите години от катастрофата в еврозоната, преди Драги да даде своето обещание да направи "каквото е необходимо", когато половинчатите решения само поддържаха кризата.
Необходимо е нещо радикално. Препъникамъкът е, че европейското законодателство забранява много решения като по учебник, например, купуването от ЕЦБ на новоемитирани държавни облигации.
Най-добрият законен вариант е комбинация от силно повишаване на инфраструктурните разходи с купуване на облигации от ЕЦБ. Така Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще може да започне в голяма степен да увеличава инвестиции (да кажем, 300 млрд. евро) от типа на по-бързи международни железопътни връзки или по-интегрирани електроенергийни мрежи, като събира парите чрез емитиране на облигации, които пък ЕЦБ ще може да купува на вторичния пазар.
Друга възможност би било предефинирането на правилата на ЕС в областта на дефицита, за да бъдат изключени от сметката инвестиционните разходи, което ще позволи на правителствата да имат по-голям дефицит, обаче с поддръжка от ЕЦБ.
Зад всичко това стои проблемът с политическата воля. Меркел и германците изглеждат готови да предприемат действия, едва когато единната валута е на ръба на катастрофата. В цяла Европа хората страдат - в Италия и Испания младежката безработица надхвърля 40%.
Избирателите изляха своя гняв срещу установения ред на изборите за Европейски парламент по-рано това лято и получиха много слаба промяна. Едно ново слизане в бездната ще подложи на изпитание тяхното търпение. А когато дефлацията захапе дадена икономика, много трудно я пуска. Европейските лидери вече нямат време да се бавят.
Ако и вие имате мнение за бъдещето на еврозоната и пътя, по който тя е поела, изпратете ни го на адрес info@investor.bg. Ние ще публикуваме най-добрите!
01:28 | 12.09.22 г.