Европейски зомбита на икономиите

Ако фактите не отговарят на теорията – променете фактите, гласи една стара мъдрост. По-лесно обаче се оказва да се поддържа теорията. Въпреки че много факти показват, че строгите икономии не проработиха, европейските лидери продължават да отричат ​​реалността, пише CNBC, като се позовава на публикация на Джоузеф Стиглиц за изданието project-syndicate.org.

Икономиите се провалиха, но техните защитници са готови да претендират за победа на базата на най-слабите възможни доказателства: икономиката вече не се руши, така че строгите икономии трябва да работят! Ако това обаче е еталон, със същия успех бихме могли да кажем, че най-добрият начин да слезеш от върха е да скочиш от него.

Всеки спад обаче идва към своя край. Успехът не трябва да се измерва с факта, че възстановяването в крайна сметка се случва, а с това колко време отнема и колко тежки са щетите, причинени от срива.

Разгледани в тези условия, мерките за икономии са пълна катастрофа, която стана още по-очевидна, тъй като икономиките от Европейския съюз (ЕС) отново са изправени пред стагнация, ако не и нова рецесия. Безработицата остава на рекордно високи равнища, а брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в реално изражение в много държави все още е под нивата отпреди рецесията.

Дори и в най-добре представящите се икономики, като Германия например, растежът след кризата от 2008 г.  е толкова бавен, че при всяко друго обстоятелство той би бил оценен като слаб.

Най-засегнатите страни са в депресия. Няма друга дума, за да се опише една икономика като тази на Испания или Гърция, където почти един на всеки четирима души - и повече от 50% от младите хора, не могат да си намерят работа.

Да се ​​каже, че лекарството работи, защото нивото на безработицата е намаляло с няколко процентни пункта или защото може да се види проблясък на оскъден растеж, е равносилно на това средновековният бръснар да заяви, че кръвопускането работи, тъй като пациентът не е умрял все още.

Икономистът изчислява, че икономиката на еврозоната е с 15% под нивото, където би била, ако не се беше случила финансовата криза от 2008 г. Това означава кумулативна загуба на 5,6 трлн. долара. Още по-тревожното е, че разликата се задълбочава, а не се свива.

Казано по-просто, дългата рецесия е намалила потенциала за растеж на Европа. Младите хора, които трябва да се трупат умения, не го правят. Налице са убедителни доказателства, че те са изправени пред перспективата за значително по-ниски доходи. Междувременно Германия принуждава други държави да последват политики, които отслабват техните икономики и техните демокрации. Когато гражданите многократно гласуват за промяна на политиките, които засягат техния стандарт на живот, но им се казва, че тези въпроси са решени другаде или че те нямат избор, се нарушава вярата в европейския проект и демокрацията.

Франция например гласува да промяна на курса преди три години. Вместо това обаче гласоподавателите получиха още една доза строги икономии. Така нареченото социалистическо правителство на Франция изпълни почти гарантирана рецепта за отслабване на икономиката, която беше аплодирана от Германия.

По-ниските корпоративни данъци, които въведе френското правителство с надеждата да стимулира инвестициите, са пълна глупост. Това, което задържа инвестициите, е липсата на търсене, а не високите данъци. Всъщност като се има предвид, че повечето инвестиции се финансират от дълг и че лихвените плащания са освободени от данък, нивото на корпоративното данъчно облагане има малък ефект върху инвестициите.

По същия начин Италия насърчава ускоряването на приватизацията. Министър-председателят Матео Ренци обаче призна, че продажбата на национални активи по цена, договорена в условията на спешност, т. е. ниска, няма смисъл и не е добър начин за подобряване на финансовата стабилност в дългосрочен план.

Всичко това, което се случи в Европа, е още по-трагично, защото изобщо не е необходимо.