В продължение на 60 години немските правителства преследваха по-европейска Германия, но сега администрацията на канцлера Ангела Меркел иска да прекрои икономиките в Европа по свой образец, което е политически неразумно и икономически опасно, пише Филип Легреин за сайта project-syndicate.org.
За разлика от немския финансов министър Волфганг Шойбле и други, които се хвалят, че германската икономика е най-успешната в Европа, Легреин смята, че тя е нефункционална.
Икономистът е гостуващ старши сътрудник в Европейския институт към London School of Economics. Той е бивш икономически съветник на председателя на Еврпейската комисия. Автор е на „Европейската пролет: Защо икономиката и политиката ни са в безпорядък – и как да ги оправим“.
Разбира се, Германия има своите силни страни: световноизвестни компании, ниска безработица, както и отличен кредитен рейтинг, признава Легреин, но тя също така има стагниращи заплати, фалирали банки, неадекватни инвестиции, ниска производителност, мрачни демографски перспективи и анемичен растеж.
Немската политика на подкрепа за стопанството за сметка на чужди икономики – потискане на заплатите с цел ускоряване на износа - не трябва да служи като пример за останалата част от еврозоната, смята той. Германската икономика се сви през второто тримесечие на 2014 г., като е нараснала с едва 3,6% от началото на глобалната финансова криза през 2008 г. - малко повече от Франция и Великобритания, но по-малко от половината от растежа на Швеция, Швейцария и САЩ. От 2000 г. насам растежът на немския БВП е средно едва 1,1% годишно, което нарежда страната 13-та в 18-членната еврозона. Описана като "болния човек на Европа", когато еврото беше пуснато през 1999 г., Германия не отговори чрез икономически динамизъм, а чрез орязване на разходите. Инвестициите спаднаха от 22,3% от БВП през 2000 г. до 17% през 2013 г. Инфраструктурата, като магистрали, мостове, дори каналът при Кил, се разпада след години занемаряване. Образователната система също скърца: броят на новите стажанти е на най-ниското ниво след Обединението, страната има по-малко млади висшисти (29%), отколкото Гърция (34%), а най-добрите й университети едва попадат в световния Топ 50. Спъвана от недостатъчно инвестиции, немската икономика се бори да се адаптира. Въпреки реформите на пазара на труда при бившия канцлер Герхард Шрьодер, в Германия е по-трудно да се съкрати служител на безсрочен договор, отколкото където и да е другаде в рамките на ОИСР. Германия изостава в глобалната класация на Световната банка за условията за стартиране на бизнес чак до 111-о място. Най-големите фирми в страната са стари и утвърдени, като липсват еквивалентите на Google или Facebook, а секторът на услугите е особено свит. Правителството е въвело малко реформи, стимулиращи растежа през последните седем години, отколкото всяка друга развита икономика, според ОИСР. Средният годишен ръст на производителността през последното десетилетие от 0,9% е по-бавен дори от този в Португалия. Тежестта на стагнацията бе поета основно от германските работници. Въпреки, че тяхната производителност се е увеличила с 18% през последните 15 години, сега те печелят по-малко в реално изражение в сравнение с 1999 г., когато тристранно споразумение между правителството, компаниите и синдикатите на практика сложи таван на заплатите.
10:17 | 14.09.22 г.