Защо само въздушните удари не са достатъчни за борбата с Ислямска държава?

Стратегията на президента на САЩ Барак Обама за унищожаване на джихадистката организация “Ислямска държава” изглежда зависи от залп от въздушни удари, последвани от в момента отсъстващата задържаща сила на сирийските бунтовници и иракските войски, пише Хайдер Али Хюсеин Малик, преподавател във Военноморската следдипломна школа и професор във Военноморския колеж, за CNN.

Според Обама тази стратегия ще доведе до обезвреждане на терористите по същия начин, по който САЩ действаха в Йемен и Сомалия. Реалността обаче е, че няколкото победи срещу Ал Каида в Сомалия, Йемен и Пакистан не са продукт само на въздушната мощ на САЩ, а комбинация от действията на сухопътни войски, съветници и специални сили и нещо изключително важно - години на насърчаване на местното управление и военна реформа, посочва Малик.

Отсъстват ли такива инициативи за сигурност и политически инициативи, стратегията за борба с тероризма на Обама е предопределена да се провали, прогнозира той.

Има две важни поуки от опита в Сомалия, Йемен и Пакистан за войната срещу “Ислямска държава”. Първо, въздушни удари без сухопътни войски не работят. Въпреки иновациите, като например напредналото насочване, разузнаването, наблюдението, засега не е открит заместител на очите, ушите и краката на земята. Такова присъствие САЩ имаше в Сомалия, Йемен и Пакистан, въпреки че мисиите също бяха само за борба с тероризма, подчертава той.

Американските войници в Сомалия, Йемен и Пакистан бяха пряко ангажирани в борбата с Ал Каида, защитаваха съветниците, отбелязваха целите за въздушните удари, транспортираха местните войски, съдействаха за обучението им, провеждаха операции и работеха в тясно сътрудничество с други агенти и местни пълномощници.

Вторият урок, е че подобряването на местното управление и изграждане на военните сили е трудно, но все пак това е най-доброто оръжие срещу повтарящия се ислямски радикализъм, коментира още Малик.

Разбира се, Вашингтон не може да поправи местната политика в разпадащи се държави, които са въвлечени от десетилетия в конфликт, който се влошава заради етнически и религиозни разделения, подчертава той. Въпреки напредъка в Йемен, Сомалия и Пакистан, властите там се задъхват от проблеми заради пропуски в управлението и имат нужда от силна стратегия за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция, налагане на върховенството на закона и гарантиране на религиозните свободи.

Племенни и религиозни разделения продължават да заплашват сомалийските и йеменските войски, а пакистанските военни и разузнавателни служби са широко възприемани като симпатизират на талибаните в Афганистан, отбелязва още той.

Реалистично е САЩ да изпратят от 4 до 6 хил. военни, за да се подпомогне процеса по събиране на разузнавателна информация, да се обучават сирийските бунтовници, да се съживи иракската армия, да се изгради национална гвардия и да се изпълнят други важни задачи. Това най-вероятно би отнело около две години.

Междувременно дипломащията трябва да настоява за подобряване на управлението в Ирак, включително осигуряване на представителност на всички основни етнически и религиозни групи в иракските и сирийските сили за сигурност.

Побеждаването на враг като “Ислямска държава” няма да е лесно и ще изисква политическа смелост от страна на САЩ. Многостранен ангажимент също е абсолютно необходим. Това е един конфликт, който не може да се спечели от въздуха, заключава експертът.