Негативните лихвени проценти - новата реалност на европейските финансови пазари

Представете си, че заемате пари, но връщате по-малко от първоначалното. Звучи ви абсурдно? Добре дошли в новия свят на европейските финансови пазари, пише Financial Times.

„Негативни лихвени проценти“ може да звучи нелепо, както са били отрицателните числа за древните математици. Заради нуждата от противодействие на дефлационните заплахи в еврозоната обаче финансовата наука прекрачи своите граници.

В началото на септември Европейската централна банка (ЕЦБ) направи повече в сравнение с това, което Федералният резерв на САЩ (Фед) и Английската централна банка (АЦБ) биха дръзнали да направят. Европейските централни банкери бутнаха един важен лихвен процент още по-надълбоко в негативната територия. Централната банка на Швейцария, която се бори да предотврати поскъпването на франка, не остава по-назад, въпреки че за малко не премина нулевата граница.

В резултат на това лихвените проценти станаха отрицателни и то не само за краткосрочното финансиране, каквото например е това между банките. Доходността по 2-годишните правителствени облигации, която се движи обратнопропорционално на цените им, е отрицателна в Ирландия, Белгия и Германия. В този изкривен свят финансовите министри печелят пари като заемат от пазарите.

Промяната повдига редица въпросителни. Ще окуражат ли отрицателните лихви кредитополучателите, а не само финансовите министри да действат безотговорно? Ще продължат ли да функционират финансовите пазари, ако кредиторите губят пари от трансакциите? Откри ли ЕЦБ нов начин, чрез който централните банки да предоставят положителен шок от страна на търсенето, който да побутне мудните икономики? Ако държането на парите подкопава тяхната номинална стойност, то това би било голям стимул за бързото им харчене.

ЕЦБ не мисли да изпраща лихвите до още по-отрицателни нива, отколкото вече са по разплащателните сметки на домакинствата и предприятията. Ако го направи, това може да предизвика дори банкова паника, тъй като цената за държането на пари по сметки може да оправдае разходите по държането им в сейфове или за охраняването им. Целта е да се гарантира, че ликвидността, която ЕЦБ влива във финансовата система – включително чрез целенасочените дългосрочни операции по рефинансиране, които вече стартираха – ще достигне до реалната икономика, вместо да се връща отново и да престоява по виртуалните сметки.

Принуждавайки банките да плащат за това, че съхраняват средствата си при ЕЦБ, Марио Драги каза, че пониженията на лихвите – ход, който предприе в началото на септември – ще бъдат последните. Но ЕЦБ показа, че лихвените проценти могат да бъдат избутани в тъмна негативна територия без финансовата система да изпада в криза. Това би стимулирало тяхното използване навсякъде или при бъдещи кризи.

Притесненията относно негативните лихвени проценти – които най-вероятно бяха причината Фед да не отиде толкова далеч – са, че кредитирането и депозирането ще претърпят застой, след като печелившите търговски възможности изчезнат. Най-засегнати ще бъдат фондовете на паричния пазар, които се явяват алтернатива на банковите сметки и предоставят ликвидност на финансовата система. Когато краткосрочните лихви станат отрицателни, за тях е по-трудно да доставят атрактивна възвръщаемост, въпреки че остават безопасни и ликвидни.

Това, което може би остана незабелязано, е че абсолютните нива на лихвите не са толкова опасни за посредниците. Докато е налице позитивен спред – положителна разлика между лихвите по кредитите и депозитите - те все още могат да трупат печалби. Условията, предлагани от фондовете на паричния пазар, се сравняват с разходите по алтернативните инструменти.

Пълният ефект от европейското приключение под нулата все още е неизвестен. Процесът на приспособяване ще отнеме време. Доходностите на голям кръг активи могат да станат отрицателни. Пазарите все още не са оценили навлизането на еврозоната в пълна дефлация.

Но до този момент обемите на овърнайт паричните пазари остават незасегнати. Въпреки че фондовете на паричния пазар претърпяха резки отливи през юни, бяха налице силни притоци на средства през юли.

Светът може и да не мисли изцяло с главата си, но пазарите трябва да започнат да мислят негативно.