Реалната власт в новата ЕК е в ръцете на държавните лидери, водени от Меркел

Новият председател на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер говори за това как се опитва да прекрои тромавата структура на изпълнителния орган на Европейския съюз (ЕС) в по-опростена и рационализирана, но в действителност той може и да заравя Брюксел още по-дълбоко в блатото на бюрокрацията, пише MarketWatch.

Добавяйки още една камара вицепрезиденти над ресорите на комисарите, натоварени с реални задължения, може би Юнкер увеличава работата на хартия, но всъщност е много по-вероятно да доведе до бюрократично затъмнение, ожесточени борби и замъгляване на отчетността.

Не в това обаче е въпросът.

Новият състав на ЕК, обявен през седмицата от Юнкер в качеството му на председател на изпълнителния орган на ЕС, за пореден път потвърждава, че властта е твърдо в ръцете на германския канцлер Ангела Меркел.

Половин дузината вицепрезиденти, които ще прокарват политиката на доскоро автономните еврокомисари, в по-голямата си част са от малките северни европейски държави, намиращи се в германската икономическа и политическа орбита.

Тяхната липса на силна политическа позиция (не само че са от малки държави, но и нямат обширна бюрокрация зад гърба си, която да ги подкрепи), гарантира, че важните решения ще бъдат вземани от националните лидери - точно както Меркел иска.

Всички забелязаха, че макар и новият френски комисар – Пиер Московиси, да взе един от ключовите постове на комисар по икономическите и финансовите въпроси, той беше успешно заобиколен, бивайки поставен под ръководството на не един, а двама вицепрезиденти.

Бившият премиер на Латвия – Валдис Домбровскис, който е твърд поддръжник на провежданата от Меркел политика на икономии, е вицепрезидент, отговарящ за еврото и на теория ще има последната дума относно политиката за заздравяване на единната валута.

Вицепрезидентът по работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността – бившият минстър-председател на Финландия  Юрки Карайнен, ще води промяната към стимулиране на икономиката в ЕС. Относно затягането на коланите в Южна Европа обаче неговата позиция е по-настоятелна дори от тази на Меркел.

Всъщност, всички вицепрезиденти, други от които са от Словения, България, Естония и Холандия, изглеждат като бюрократичен буфер от малки държави, който да държи настрана комисарите на големите държави от определянето на политиката. Латвия, Естония и Словения между другото имат по-малко представители в Европейския парламент от Шотландия, която ще проведе референдум за независимостта си на 18 септември, докато Финландия е горе-долу със сходни размери.

Юнкер обеща да даде уреждането на икономическите въпроси на ляв политик и Франция побърза да осигури важния пост на финансовия си мистър, който успя да доведе страната до избор или да върне бюджета и дефицита си в рамките на изискванията на ЕС, или да стимулира растежа на икономиката си.

Някои други назначения също изглеждат като ход да бъде спечелено благоразположението на лидерите на големите държави, вместо да бъде даден нов импулс на общността.

Италианският министър-председател Матео Ренци лобира успешно за външния си министър Федерика Могерини, която беше назначена за Върховен представител на ЕС за външната политика, която длъжност по право ѝ осигурява и поста на заместник-председател на ЕК.

Нейният сравнително малък опит (тя беше дипломат номер едно на Италия едва шест месеца и има малък реален опит във външната политика преди това) гарантира, че тя ще има по-малко влияние от своя предшественик – Катрин Аштън.

Великобритания силно желаеше контрола върху финансовите регулации, за да може да предпази „Ситито“ от евентуални нови тежки регулации и не много известния член на Консервативната партия Джонатан Хил получи поста.

Накратко, съставът на Комисията е внимателно подбран така, че да има посредствена роля. В най-добрия случай тя ще продължи някак си да се тътри под ръководството на Меркел и останалите държавни лидери, които ще дърпат конците.

В най-лошия случай Брюксел ще остане затънал в бюрокрация, без да отговаря на исканията на европейците, подклаждайки огъня на евроскептицизма, който се разраства в държавите, ощетени от еврото.

Европейският парламент ще гласува новия състав на Комисията преди той да встъпи в длъжност, но двата възможни вариант са приемането му или цялостното му отхвърляне. А Юнкер, който е опитен европейски тактик, е оставил малко основания на хартия на Парламента за отхвърлянето на новия състав.

В частност, при обявяването на новата Комисия, той обясни, че е успял да увеличи броя на жените комисари до 9 от общо 28 от първоначално номинираните 3 кандидатури.

10-те приоритета, които Юнкер поставя на ЕК, включително стимулирането на заетостта и стремеж към по-справедлив валутен съюз, напипаха точните струни, но биват опровергани от избраните за работата лица и новата структура на Комисията.