Свободният пазар не съществува. Това пише директорът по паричната политика на американската консервативна организация American Principles in Action Стив Лонегън за MarketWatch
Докато добронамерените консерватори и либертарианци тръбят за защитата на сводобния пазар, а либералите обвиняват същия този свободен пазар за голяма част от нещастията по света, неприятната, но сурова истина е, че свободнен пазар няма.
Свободният пазар престана да съществува преди над 40 години, когато американският президент Ричард Никсън сложи край на Бретън-Уудската валутна система. По този начин Никсън заби кол право в сърцето на свободния пазар, тъй като последният не може да съществува без принципите на тази система.
Той не може да съществува в чистия си вид, защото самите пари, които са основата на икономиката, сега са просто хартийки - „законно платежно средство за всички дългове, обществени и частни“. Стойността на парите се контролира не от свободния пазар, а от федерална агенция – Федералният резерв, която мисли, че това ѝ дава властта да контролира икономиката.
Консерваторите се застъпват за просперитета в условията на свободен пазар. И след това си затварят очите за контролираното от централната власт неизчерпаемо печатане на пари, което облагодетелства най-вече големите банки, големия бизнес и големите инвеститори в страната. Системата на централно планиране на Федералния резерв надува балони на финансовите пазари, а цените на активите не се основават на увеличаване на производството, а на увеличеното предлагане на долари.
Фед разшири паричния агрегат M1 до стряскащите 2,8 трлн. долара от 1,34 трлн. долара само за 10 години – увеличение от над 100% в рамките на едно десетилетие.
Един урок по икономика, който повечето американци разбират, е, че търсенето и предлагането определят цената. Ако търсенето остава непроменено, колкото повече пари печата Фед, толкова по-малка стойност имат те.
Лявото политическо пространство пък недоволства от застоя на заплатите и поскъпващата издръжка на живота, и с право. Но то също игнорира, като дори окуражава политиката на евтини пари на Фед, която е основната причина за замразения ръст на заплатите и повишаващата се цена на живота.
Ако инфлацията нараства с по 1% годишно, а заплатите не растат, то инфлацията изяжда част от заплатите, като това се натрупва с времето. Ако лихвените равнища пък са под нивото на инфлацията, това изяжда спестяванията на милиони американци.
И така в САЩ, предполагаемият бастион на свободния пазарен капитализъм, не съществува такова явление. Свободният пазар е изместен от система на преразпределяне на доходите, обратна на принципа на Робин Худ, вземаща от бедните и даваща на богатите, съчетана с най-високите ставки в света на корпоративен подоходен данък и задушаващи производителността регулации.
Единствената възможност да бъде върнато благоденствието в американската икономика, пазарът на труда да се подобри, а заплатите да растат, благодарение на растящото търсене на работна сила, е системата на Федералния резерв да бъде променена и върната към основната ѝ задача – да управлява долара така, че той да има стойност като златото.
Това може да бъде постигнато чрез правенето на долара конвертируем в злато и деноминиранаето му в ценния метал. Тази система е донесла едни от най-големите печалби на работещото население в историята. Правителството трябва просто да се върне към изпитания начин за обогатяване на мнозинството. Защото от безразборното печатане на пари от Федералния резерв няма полза.
Конгресът е загърбил конституционната си отговорност, описана в чл. 1, параграф 8 на Конституцията „да сече монети, да регулира тяхната стойност...“ Конгресът трябва да упражни своята власт и чрез оценка на фактите да прецени коя система работи и коя не.
САЩ се нуждаят от лидери, които не се страхуват да отстранят системата на Федералния резерв. Затова организацията American Principles in Action е създала уебсайта Fixthedollar.com. Той е създаден да ангажира работещите американци като хората, които определят стойността на парите си. Гражданите трябва да потърсят отговорност от следващия президент за спиране на безкрайното печатане на пари, водещо до бавно разкриване на нови работни места.
Лидерите и на двете водещи партии обаче са привикнали към политиката на евтините пари, напечатвани от нищото. Независимо дали са представяно като либерална програма за благосъстояние или нужно средство за война в Ирак, евтините пари способстват за нарастване на правителството. А както е казал Томас Джеферсън: „Историята показва, че когато правителството расте, свободата намалява“.
Евтините пари на системата на Фед могат да доведат единствено до ограничаване на свободата, убивайки мечтата за просперитет на свободния пазар.