Италианските икономисти Франческо Джиаваци и Гуидо Табелини разкриват до какво водят координираните фискална и парична политика. Те предлагат намаления на данъците, еквивалентни на 5% от БВП в следващите 3-4 години във всички страни членки на еврозоната, финансирани с много дългосрочен публичен дълг, който ЕЦБ трябва да купува. Икономистите посочват, че само количествените улеснения, без фискални облекчения, ще бъдат неефективни.
Предложенията на Джиаваци и Табелини могат да доведат до по-големи стимули. Но те също така поставят на преден план ключов въпрос: как количествените улеснения могат да стимулират една икономика? Английската централна банка (АЦБ) представя количествените улеснения като инструмент на паричната политика, който поддържа икономическия растеж в лицето на необходима и желана фискална консолидация. От АЦБ казват, че това работи – чрез понижаване на средносрочните лихвени проценти, увеличаване на цените на активите и чрез промяна на инвеститорските предпочитания, които индиректно стимулират инвестициите, а оттам – търсенето.
Позицията на Федералния резерв на САЩ (Фед) е по-неясна. Заместник-председателят Стенли Фишър, подобно на бившия председател на Фед Бен Бернанке, посочва, че преждевременната фискална консолидация може да възпре следкризисното възстановяване. По този начин Фед негласно гледа на количествените улеснения като на инструмент, чрез който да гарантира, че растящата доходност по облигациите няма да засенчи положителното влияние на високите дефицити.
Позицията на Фед е по-убедителна. Фискалните стимули имат директно и мощно влияние върху търсенето. И както казва Милтън Фридман – то се влива директно в потока на текущия доход. Влиянието само на монетарните стимули не е толкова директно. То изисква повече време и създава рискове от появата на странични ефекти. Продължително ниските лихвени проценти позволяват на неуспешните компании да се борят, което понижава растежа на производителността, повишенията на цените на активите изострят неравенството, а паричните стимули работят само чрез рестартирането на кредитния растеж за частния сектор, който генерира надвисналите дългове.
Но ако фискалните стимули трябва да бъдат улеснени чрез покупки на облигации от страна на централните банки, за да се предотврати повишаването на доходността и за да се успокоят страховете за устойчивостта на дълговете, това не означава ли, че бюджетните дефицити се финансират от паричната политика?
Отговорът зависи дали покупките ще се окажат трайни. В Япония, където централната банка притежава правителствени облигации на стойност 35% от БВП (ниво, което расте бързо), те несъмнено ще бъдат. Няма правдоподобен сценарий, при който Япония може да генерира толкова големи фискални излишъци, които да са достатъчни за погасяването на нарастващия й дълг. Значителен дял ще остане трайно в баланса на Японската централна банка. Ако предложенията на Джиаваци и Табелини бяха приети, резултатът почти със сигурност щеше да доведе до постоянно покачване на баланса на ЕЦБ.
Трябва ли да допуснем тази възможност предварително? Аргументът в полза на това е, че, ако това не се случи, ще нараснат страховете за това как увеличаващият се публичен дълг някога ще бъде изплатен, или за това как ЕЦБ ще „излезе“ от един подут счетоводен баланс, което от своя страна подкопава стимулиращо въздействие на фискалната и паричната координация.
Аргументът против е моралният риск. Ако признаем, че скромните дефицити, финансирани от ЕЦБ, са възможни и подходящи сега, какво би могло да попречи на политиците и избирателите да искат големи и инфлационни дефицити, финансирани от ЕЦБ, и при други обстоятелства?
Политическите рискове определено са големи. В такъв случай оптималната политика може би ще изисква непрозрачни празни приказки. Така паричната и фискалната „координация" може да означава постоянно парично финансиране, но без някой да признава открито тази възможност. Но, празни приказки или не, Драги измести драстично фокуса на дебата. Без по-голяма роля за фискалната политика еврозоната или ще се изправи пред продължителен слаб растеж, или пред евентуален разпад.
преди 10 години Да, това е много смела идея - и аз съм си мислел как ли ще изглеждат нещата ако се премахнат ако не всички, то поне повечето данъци и държавните разходи се финансират с просто печатане на пари. Е, с някакви ограничения разбира се защото знайно е, че апетита граница няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Или цялата ЕЗ да излиза от световната икономика , но Германия няма да го позволи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Например, колкото по-агресивно италианското правителство съкращава разходите или увеличава данъците, толкова повече публичният й дълг, който вече е над 130% от БВП ще расте неуправляемо."Тук бих попитал , ами като отпускахте кредити БВП то не се ли качваше ?Сага като икономисвате ще се свива , толкова е просто.Проблемът ще се реши когато се постави цел за свиване на икономиката .Това е правилната цел - или излизане от ЕЗ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Някой неотдавна констатира , че ликвидност има и паричната политика е изчерпана . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години :) И аз много се смях. Работата отива на: Централните банки да изкупят де що има държавен дълг (и да подкрепят увеличаването му), за да стимулират безсмислено, разточително потребление на деградиращо и немислещо човечество, като след това да правят каквото си искат с тези държавици, като кредитори от последна инстанция. "МегаМакро" измерението на модерното робовладелчество! :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години :) И аз много се смях. Работата отива на: Централните банки да изкупят де що има държавен дълг (и да подкрепят увеличаването му), за да стимулират безсмислено, разточително потребление на деградиращо и немислещо човечество, като след това да правят каквото си искат с тези държавици, като кредитори от последна инстанция. "МегаМакро" измерението на модерното робовладелчество! :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Иначе статията е просто култова(за втори път я чета;)) ще си я разпечатам и ще си я сложа в рамка! Направо стомаха ме присвива от смях, как най-спокойно се декларира, че държавните разходи от емисия ще движат едва ли не цялата икономиката и в същия текст се жонглира с някакви термини и понятия от пазарната теория ... хахаха ;))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Хехе, наистина са пре-любопитно явление, индивидите, които описваш като либерал-капиталета ;)) Обаче мисля, че има безотказно лекарство за заблудите им и това е да бъдат оставени за малко по-дълго време в истинска капиталистическа среда, без полу-държавно-плановата икономика в ЕС, Джапан, УСА, УК ... тогава сигурен съм, че не само те, но и 99% от хората ще станат убедени привърженици на най-левите икономически течения. Което само по себе си е нормално, понеже либералните икономически идеи , реализирани в съвременните условия, биха довели точно до това : облагодетелстване на 1% за сметка на 99% (колкото и условно да е това отношение е ясно, че системата ще се разпадне при подобен дис -баланс). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години world-wide ;) имам предвид - глобалния трудов доход. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Кое трудово възнаграждение? Това смешното в БГ , което обогатява рязко финансови акули късащи бюджета или псевдоработодатели в часния сектор? отговор Сигнализирай за неуместен коментар