Г-0 ще бъде новият световен ред, в който никоя страна или траен съюз от държави не може да се справи с предизвикателствата на това да бъде световен лидер, пише MarketWatch.
Какво ще се случи когато Г-20 се провали, а Г-7 вече е история, пита геополитическият икономист Иън Бремър в своя бестселър „Every Nation for Itself: What Happens When No One Leads the World” (Всяка нация сама за себе си: Какво ще стане когато никой не поведе света?)
Отговорът е прост – Капиталистите поемат контрола, сменяйки президенти, премиери, крале. Новата реалност наскоро беше запечатана в снимката, показваща ръкостискането между президента на американската петролна компания Exxon Mobil, който печели по 40 млн. долара на година, и изпълнителния директор на руския енергиен гигант Роснефт. Поводът – сделка за 700 млн. долара за съвместни сондажи в Арктика.
В същото време американския президент взима по 400 хил. долара годишно. Той е под натиска на защитниците на околната среда, протестиращи срещу големите петролни компании, като в същото време налага нерешителни санкции на Русия, докато отношенията между двете страни напомнят за Студената война. В тази обстановка един от най-големите американски капиталисти се присмива на политиката, усмихвайки се и стискайки ръката на врага, подписвайки сделка за съвместни действия в застрашения Северен ледовит океан, въпреки предупрежденията на еколозите по света.
Първи етап – Все повече световни лидери възприемат принципите на новия капитализъм
Икономиката надцаква политиката. Бремър предупреждава, че в XXI век никоя самостоятелна държава не иска и няма възможността да поведе останалите. Резултатът е икономическа, политическа и морална анархия, в която 197 нации действат за задоволяването на собствените си егоистични интереси, като нито една от тях не може да послужи за икономически, политически или морален пример на останалите.
„Ако бъдем изправени пред някоя от най-големите заплахи – агресивна държава с ядрено оръжие, мащабна здравна криза или срив на системата, къде светът ще потърси своя лидер?“, пита Бремър. Такава политическа сила в момента липсва. „За пръв път от 7 десетилетия насам няма самостоятелна сила или съюз от сили, готов да приеме предизвикателствата на световното лидерство. Преди едно поколение САЩ, Европа и Япония бяха световните водачи, демокрациите със свободен пазар, които тласкаха световната икономика напред. Днес обаче те се затрудняват дори да останат на световната сцена“.
По-лошото, за което предупреждава Бремър, е, че „този вакуум ще се задържи, докато властта се концентрира на регионално вместо на глобално ниво. Сега, когато все повече проблеми се разпростират отвъд националните граници, от стабилността на световната икономика и климатичните промени до кибер-атаките и тероризма, нуждата от международно сътрудничество е по-голяма от всякога“, но липсва.
Втори етап – Държавният капитализъм е стъпка към пълната власт на капитализма
Бремър отговаря на този основен въпрос в друга своя книга - „The End of the Free Market: Who Wins the War Between States and Corporations?” (Краят на свободния пазар: Кой печели войната между държавите и корпорациите?) Има втори ключов елемент, който характеризира новия световен ред на Г-0.
Бремър вижда държавите като Китай, които са в ранен етап на преход, да съчетават малко капитализъм с традиционния си държавен подход. „Редица авторитарни правителства, привлечени от икономическата мощ на капитализма, но нащрек от неконтролираните свободни пазари, възприемат подход на държавен капитализъм. В тази система правителствата използват пазарите, за да създадат богатство, което разпределят както сметнат за добре“
Та кой печели? Представете си Г-0 като игра на шах. Анархията е царицата в ничията земя на регионалните бойни полета, в които 197 нации се бият в множество конфликти, всяка едно от тях защитавайки собствения си интерес при липсата на международен надзор. Освен това в тази игра анархията има силен партньор – капитализмът е царят, който все повече запълва вакуума, оставен от неефективните лидери на правителствата.
Бремър наблюдава „възхода на държавния капитализъм и дългосрочната заплаха, която той представлява за световната икономика. Главните герои тук са хората, които управляват Китай, Русия и арабските монархии в Персийския залив, но техните успехи създават техни подражатели в голяма част от развития свят“.
Държавният капитализъм обаче не е следващата голяма тенденция. Трябва да забравим държавите, правителствата, нациите, демокрацията и да мислим икономически, да мислим капиталистически. Капитализмът неутрализира и изземва функциите на правителствата, нациите и икономиките.
Трети етап – Новите капиталисти бързо заменят политиците в управлението
Капитализмът е единствената следваща водеща тенденция, както е бил и през последното поколение. Не чистият и конкурентен капитализъм обаче, който Адам Смит описва в основополагащите си трудове „Теория на моралните чувства“ и „Богатството на народите“ през XVIII в.
Днес доминира нов вид свръхконсертавитен капитализъм, който манипулира и контролира държавните лидери с идеологиите на Милтън Фридман, Айн Ранд и Роналд Рейгън, изопачавайки ги и превръщайки ги в днешната саботьорска Републиканска партия и бездействащите ѝ съюзници. В сянката зад тях обаче винаги се крият безобразно богати капиталисти, дърпащи конците на истинската власт.
Новият капитализъм превзе света в рамките на едно поколение, белязано от много характерни черти – анархия, нещастие, индивидуализъм, егоцентризъм, арогантност и изградено върху вярата в алчността. Това предвещава проблеми в бъдете за свръхбогатите капиталисти и за останалия свят.
Бремър и икономистът Нуриел Рубини изследват забързването на този процес в рамките на последното поколение, който пренасочи капитализма към страдаща от липсата на морал анархия. Те представят новия световен ред в международните отношения още преди няколко години, предупреждавайки ни за „света на Г-0, който ще предизвика конфликти, вместо сътрудничество“.
22:47 | 13.09.22 г.