Фед и ЕЦБ: Открийте разликите

Тези, които очакваха насоки относно бъдещите решения на Федералния резерв на САЩ (Фед) по време на годишния икономически симпозиум в Джаксън Хоул през миналия уикенд, не получиха нищо. Така и трябва да бъде. Фед дава насоки за своята политика чрез операции на открития пазар, пише CNBC.

A eто какво ни казва Фед чрез действията си:

Основният лихвен процент (единствения, който Фед контролира пряко) беше 0,08% миналия петък, доста под целта от 0,25% и близо до 0,10-те процента, отчетени година по-рано.

Паричната база – единствения агрегат, пряко контролиран от Фед, беше с 20% над нивото си от преди година на 20 август, което означава средно месечно увеличение с 44,8 млрд. долара от началото на годината.

И при цялото това парично разточителство Фед обяви миналата седмица, че държи главозамайващите 2,7 трлн. долара като излишни резерви в банките – пари, които могат веднага да бъдат дадени на заем, което е с 27% повече от година по-рано.

Тези цифри показват, че Фед е отворена книга. Но очевидно това не е достатъчно. Някои искат централната банка да им каже кога точно ще направи завой в политиката си.

Те обаче искат невъзможното, защото самият Фед не знае това. И когато централната банка заяви, че следващата промяна в курса ще зависи от заетостта и инфлацията на цените, както направи миналата седмица, изявлението беше заклеймено като вяло и безполезно. Но как би могло да бъде иначе, при положение, че Фед, като всички останали, които правят прогнози в краткосрочен план, търси важни за определянето на своята политика индикатори?

Опасността се крие в грешните решения, не във вечния застой на американската икономика.

Любопитно е съвпадението на годишната конференция на Фед със завръщането на песимистичните изявления, че на структурно ниво американската икономика се намира в състояние на необратима стагнация.

Песимистите твърдят, че при тези обстоятелства паричната политика не може да съживи икономиката и да поддържа стабилен растеж. Има и по-лошо, предупреждават те – вместо да създават икономически растеж, паричните стимули надуват всякакви видове балони, водещи до финансови кризи и нарастване на неефективността на политиката на евтините пари.

Не всичко обаче е загубено. Някои от поддръжниците на идеята за вечната американска стагнация смятат, че правителството би могло да възстанови възможността на паричната политика да спомогне за повишаването на производството и заетостта.

Тук няма определен план на политиката, но споменаването на държавата ясно показва, че данъците, публичните разходи и законодателните промени могат да бъдат използвани за увеличаване на потенциала за растеж на икономиката чрез по-добра инфраструктура, конкурентни пазари и по-квалифицирана и ефективна работна сила.

С други думи, нужни са по-добър баланс и координация между паричната и фискалната политика.

Точно това липсва на САЩ от известно време. Експанзивната парична политика работеше срещу фискална политика на строги ограничения, които доведоха до съкращаване на бюджетния дефицит от 11% от БВП през 2009 г. до под 3% през настоящата година. А Фед не спомена нищо по този въпрос миналата седмица.

Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче го направи. Президентът на банката Марио Драги напомни на правителствата на страните от еврозоната какво биха могли и трябва да направят както индивидуално, така и като едно цяло, за да насърчат икономическия растеж и ръста на заетостта.

Той подкани правителствата да подкрепят своето вътрешно търсене чрез ориентирана към растеж фискална политика, вместена в рамките на бюджетните ограничения. Това политически насочено послание изисква данъчни съкращения, съчетани с намалени публични разходи. Отнася се е и за структурни реформи, насочени към създаването на по-ефективни публични услуги и по-гъвкав трудов и продуктов пазари.

Впоследствие ЕЦБ предприе нови стимулиращи мерки на фона на изпадналата в застой през първото шестмесечие икономика на еврозоната. 

Институцията понижи основния си лихвен процент по рефинансиране от 0,15% на 0,05% – най-ниската ставка от създаването на еврозоната през 1999 г. В същото време отрицателната лихва по овърнайт депозитите на банките в ЕЦБ бе снижена още - от -0,1% на -0,2%. ЕЦБ също така ще изкупува обезпечени с активи ценни книжа (Аsset-Backed Securities – ABS), за да стимулира икономиката и да засили инфлацията.

Новото италианско правителство вече опита да го направи. Планът изглеждаше добре на хартия и дори получи рядкото одобрение на Германия. За жалост обаче намаляващият растеж изглежда обърка първоначалните изчисления на бюджета. Сега Рим се обръща към Брюксел и Берлин с искания за стимули в еврозоната и повече време за изпълняване на бюджетните изисквания.

Франция върви по същия път, като е в очевиден конфликт с Германия. Френският министър на промишлеността Арно Монтебург иска радикално скъсване с политиката на данъчни повишения и съкращения на разходите в условията на забавяща се икономика.

Противопоставянето между Франция и Германия няма как да е хубаво, но подкрепата на ЕЦБ за една ориентирана към растеж фискална политика може да помогне на френските и италиански стремежи към една по-гъвкава политика в еврозоната.

ЕЦБ може да въвлече и Германия в това. Идеята е, че една приемлива фискална позиция може да бъде постигната чрез по-добра координация между фискалните политики на отделните държави. Това ще изиска налагането на по-експанзивни политики за насърчаване на търсенето в държави с нисък дефицит като Германия и завой към ограничения в страни с високи бюджетни дефицити.

Очакват ни интересни времена в еврозоната като в центъра на събитията ще бъде ЕЦБ.

Изявлението на Фед в Джаксън Хоул отрази виждането, че амерсиканските производство, условия на трудовия пазар, инфлация и фискална позиция на ограничения гарантират продължаването на експанзивната парична политика. Обхватът, както количествен, така и времеви, на тази политика беше оставен отворен, защото всяка промяна на горепосечените показатели ще изисква съответната адекватна реакция от Фед.

Позицията на ЕЦБ открои факта, че координацията между паричната и ориентираната към растеж фискална политика е нужна, за да бъде поддържано възстановяването в еврозоната.

Липсата на такава координация в САЩ оставя Фед да носи сам бремето на стабилизирането на икономиката. Това се отразява върху темпа и интензивността на паричните стимули.

Инвеститорите пък не трябва да вземат насериозно аргументите, че структурата на американската икономика я обрича на вечна стагнация и че евтините кредитни условия на Фед ще доведат единствено до надуването на балони.

Американската икономика ще заема централно място в предстоящите избори за президент и Конгрес. Вътрешното и геополитическото напрежение ще заставят Конгреса и Белия дом да обединят усилия за разчистването на пътя пред растежа. А междувременно Фед ще удържа фронта сам.