Централните банкери от целия свят се събраха този уикенд в подножието на планината Тетън, за да се скитат по пътеки и да си споделят клюки и идеи. Сега е подходящо време за размяна на бележки: икономиките в богатия свят поеха по различни пътища и банкерите имат много какво да научат един от друг в Джаксън Хол за това кои политики работят най-добре.
В САЩ и Великобритания брутният вътрешен продукт (БВП) и заетостта надминаха най-високите си равнища отпреди кризата и растат солидно. Картината в другите две големи икономики в богатия свят обаче е по-мрачна. През второто тримесечие на годината БВП на Япония се сви рязко, до голяма степен защото потребителите ускориха покупките през първото, за да избегнат повишаването на потребителския данък. Проблемите на еврозоната са по-трудни за разрешаване: БВП остана непроменен през второто тримесечие на годината и все така не е по-висок, отколкото през 2011 година, пише в свой анализ The Economist.
Хората, които определят политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), трябва да проучат работата на своите колеги. Управлението за федерален резерв на САЩ и Bank of England бързо въведоха в действие неконвенционални стимули като т. нар. количествено облекчаване - купуването на държавни облигации с току-що отпечатани пари.
Те освен това се безпокояха по-малко от наново повишаващата се инфлация, като използваха "предварителни насоки", за да успокоят пазарите, че ще имат време, за да се приспособят към покачването на лихвените проценти. Оказа се, че американската и британската централна банка са били прави да водят смекчена парична политика: инфлацията и в двете страни остава под целевото равнище от 2%.
Техните програми за стимулиране на икономиката компенсираха прекалено строгата данъчна политика и не допуснаха дефлация.
ЕЦБ реагира с достойна за уважение ефикасност на глобалната финансова криза. Оттогава обаче тя се "ослушва". ЕЦБ подцени заплахата от дефлация, като стигна дотам да повиши лихвените проценти през 2011 година, за да неутрализира несъществуващата заплаха от инфлация. Тя продължава да се обявява против предприемането на количествено облекчаване.
Демонът на дефлацията
Това струва скъпо. ЕЦБ не може да бъде обвинявана за суровите мерки за икономии, нито за крехкостта на банките – два фактора, които намалиха икономическия растеж. Тя обаче носи отговорност за инфлацията, която спадна до 0,4% - опасно близо до дефлацията и далеч под целевото равнище на банката от близо 2%.
Доверието в нейната цел е подкопано: на финансовите пазари очакванията за инфлацията през идните пет години намаляха стремително. Това трябва да стресне ЕЦБ - веднъж пуснат ли дълбоки корени, тези очаквания трудно могат да се разсеят.
12:43 | 12.09.22 г.