IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Марио, бъди смел!

Европейската централна банка трябва да се поучи от успеха на неконвенционалната политика в САЩ и Великобритания, пише The Economist

08:34 | 26.08.14 г. 35
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Ниската инфлация и, още по-лошо, дефлацията изпращат нагоре реалните лихвени проценти и принуждават компаниите, домакинствата и правителствата да орязват разходите, за да не допуснат нарастване на своите дългове.

Вярно е, че ЕЦБ е изправена пред препятствия, които не стоят на пътя на другите централни банки от богатия свят. Нейният президент Марио Драги няма политическата подкрепа за количественото облекчаване, на която се радват колегите му в САЩ, Великобритания и Япония; влиятелната германска Bundesbank се обявява против тази идея. Много от най-големите проблеми в еврозоната - обременяващите данъци, прекалената регулация, скования пазар на труда - нямат нищо общо с паричната политика.

Освен това, твърдят някои, ако ЕЦБ купува държавни облигации сега, тя ще отслаби натиска върху страни като Италия и Франция да проведат структурни реформи.

Това е сбъркано мислене. Структурните реформи са необходими и несъмнено ще направят работата на ЕЦБ по-лесна. Неуспехът на политиците да изпълнят задълженията си обаче не е причина банката да избяга от своите собствени задачи. Във всеки случай ще са необходими години, за да могат тези реформи да дадат плодове, а еврозоната се нуждае от стимули сега.

Ще проработи ли количественото облекчаване? При условие че доходността на германските държавни облигации е под 1%, нейното тласкане още по-надолу няма да отприщи вълна от теглене на кредити; нито пък ще помогне на малките фирми, на които банките отказват заеми.

Масираното изкупуване на държавни облигации и предварителните насоки обаче са мощни сигнали за решимостта на централната банка да подкрепи икономическия растеж и да сдържи инфлацията на целевото равнище.

Опитът на Bank of Japan е поучителен. Нейните предишни рундове количествено облекчаване, през 2001 и 2010 година, бяха плахи. Когато японската централна банка се върна отново към тази политика миналата година, тя го направи в мащаба, с политическата подкрепа и поетия публично ангажимент, необходими, за да се отърси страната от дефлационните си очаквания.

Първоначалните резултати са умерено обнадеждаващи: очакванията изглежда се променят, а това е необходимо условие за по-бърз икономически растеж.

Урокът за ЕЦБ е, че количественото облекчаване и поемането на един достоен за доверие ангажимент, че няма да се изпада в паника при първия полъх на инфлацията, могат да проработят. Това биха били смели ходове за една институция, чиито задължения са да сдържа инфлацията. Но, както доказаха централните банки в САЩ, Великобритания и Япония, смелостта се изплаща.

(БТА)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:43 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

24
rate up comment 15 rate down comment 1
data
преди 10 години
Защо смяташ че проблема е в банкирането с частичен резерв ? И според теб колко трябва да е с.к. на банките и колко биха били лихвите при предпочитания от теб размер на с.к. ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 19 rate down comment 0
sisiko
преди 10 години
Хахаха! Който разбрал, разбрал....Хахаха! Аз също съм инженер. Финансите и икономиката са ми хоби. Ама съм сигурен ,че много икономисти няма да разберат за какво говоря.Хаха! Айде!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 26 rate down comment 0
Mavi Goz
преди 10 години
Абе всичко съм разбрал, даже отдавна. Раличаваме се по вербалните емисии... хахаха. Аз съм първо инженер, а после търговец и имам по-прагматичен изказ, а ти вероятно си икономист и ползваш много различни думи за едно и също нещо...хахаха. Прадядо ми с един тефтер с две графи вътре - "дал / зел" - едно време е въртял бая сериозен бизнес и сметките му винаги са били наред. Човекът просто се еинтересувал единствено от движението на числата в двете колонки. Според неговите разбирания или имаш пари, или нямаш. Сега е друго - вместо пари се използват повечко алабализми... хехе.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 25 rate down comment 0
sisiko
преди 10 години
Май само първата част си разбрал...Ами затова не можем да отворим КТБ(все още), щото не можем да си напечатаме да покрием дупката от банкирането с частичен резерв по време на бума.Затова тая дупка (някои много искат) ще я пълним със заеми. Много банки в Ойропата са в кофти ситуация(поради търсене на пари от правителствата-дефицити),затова и СуперМарио ще печата, вероятно наесен.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 22 rate down comment 3
Mavi Goz
преди 10 години
Начи първо правиме дупки и после ги пълниме с.... дупки.... хахаха!Абе изобщо - капитализъм! Куче влачи рейс....хахаха...!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 25 rate down comment 1
sisiko
преди 10 години
Mavi, Тези пари покриват, дупката от бясното кредитиране(банкиране с частичен резерв),т.е. само в компютрите ги е имало, а сега ги възстановяват(запълват дупката с печатане.) Те това е! Поздрави!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 22 rate down comment 2
data
преди 10 години
За ошфорните сметки си прав . Както и за плавното разпределение на продукта в икономиката . В комунизма БВП се разпределяше доста по справедливо в обществото .Проблема е че това разпределение доведе до други проблеми с които не можа да се справи комунизма
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 32 rate down comment 1
Mavi Goz
преди 10 години
Е аз какво казах? И *** печатаха и наливаха, но спорадично и кинтите оставаха в държавата, като се въртяха в икономиката и в социалните фондове с години, а сега потъват у нищото, Пак ще питам: някой знае ли къде отиват кинтите от тези "вливания" и защо трябва да се вливат ежемесечно и постоянно, с години? Явно някъде изтичат извън реалната икономика, щом постоянно трябва да се допълва като пробита каца...?Щото ако е по офшорните сметки на разни капиталета, мерси от тоя капитализъм! Ако храниме с тях чужди икономики, като китайската, руската и пр. БРИК-аджии или пълниме нечии чужди банки - пак мерси! хехе...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 22 rate down comment 0
data
преди 10 години
"1. Парична реформа между 10 и 16 март 1947 г.Тя се осъществява по силата на Постановление 1 на Министерския съвет, с което се одобрява специална наредба на БНБ. От обращение излизат всички емисии до 1943 г., включително купюри по 200, 250, 500, 1000, 5000 лева, всички държавни съкровищни бонове с 3-процентова лихва от всички емисии и купюри. В обращение остават банкноти в купюри от 20, 50 и 100 лева и всички намиращи се в обращение монети. От 10 март 1947 г. се пускат в обращение банкноти с емисия същата година, като купюрите са от 200, 250, 500, 1000, 5000 лева. Извадените от обращение пари престават да са платежно средство от 12 март 1947 г. Според наредбата срещу представени банкноти и бонове всяко физическо лице може да получи най-много до 2000 лева. Сумите до 200 лева се обменят в налични пари в съотношение 1:1, а останалите минавали по блокирана сметка.Частните предприятия имали право да обменят сума, не по-голяма от 50% от фонд Работна заплата за предишния месец, но не повече от 35 хил. лева. Държавните предприятия и организации са могли да обменят паричната си наличност напълно. Месец по-късно е приет Закон за еднократен данък върху имуществата, което води до рязко намаление на количеството пари в обращение - от 76 млрд. лева в началото на реформата до 25 млрд. лева в края на март. Същевременно от обращение се изтеглят съкровищни бонове за над 31 млрд. лева. Те са пускани преди 9 септември 1944 г. от държавата, за да се финансират разходите й. Имали са сила на платежно средство.Обмяната на старите банкноти за нови се е извършвала в съотношение 1 към 1. Лицата, които са обменяли банкноти за сума над 15 000 лева, са били облагани с данък, който прогресивно се е движел от 5% до 70%. Облагането е започвало от първите 5000 лева над въпросния лимит от 15 000 лева. Средствата, които са надвишавали 2 млн. лева, са се облагали със 70%. В резултат от Закона за еднократен имуществен данък от предприятията са били иззети 2 млрд. лева
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 26 rate down comment 0
data
преди 10 години
Мави , потърси си в нета колко парични реформи правят *** за 40 г. . Та може и да те учудва *** пари са печатали ( размивали са се дългове и са се ограбвали спестители ) и по времето на комунизма http://***.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1999/07/03/251044_parichnite_reformi_sled_1944_g/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още