Европейците преувеличават неравенството в доходите, особено бившите социалистически страни, докато американците го подценяват
Повечето европейци смятат, че техните общества са далеч по-малко равни, отколкото са всъщност, докато при американците е обратното – те вярват, че в страната им има повече равенство от действителното, пише Financial Times.
Германски доклад хвърля нова светлина върху политическите предизвикателства, свързани с данъчното облагане, разпределението на доходите и социалната справедливост и повдига нови въпроси в дебата за равенството, наскоро възроден от френския икономист Тома Пикети.
"Резултатите от проучването сочат, че в политическия дебат относно разпределението на доходите често меродавни са не фактите, а възприятията", казва професор Михаел Хютнер, директор на базирания в Кьолн икономически институт (IW), който е извършил изследването.
Юдит Нихюс сравнява възприеманите и действителните нива на доходите в САЩ и 23 страни от ЕС, като се използват икономически данни и международни социални нагласи въз основа на проучвания на общественото мнение във всяка страна с по около хиляда респонденти.
Тя установява, че хората в Европа подценяват дела на получаващите средни доходи и надценяват дела на бедните (тези с доходи под 60% от медианната стойност). Единствено в САЩ има по-неравно разпределение на доходите (с много повече бедни хора), отколкото гражданите предполагат.
В Европа хората със средни доходи са далеч по-многобройни от тези в долната или в горната част на стълбицата на заплащане. Но много хора го виждат като кула с широка основа, която се стеснява при средната класа и елита.
Това е особено вярно в Германия и Франция, където хората смятат разпределението на доходите за далеч по-неравно, отколкото е в действителност. Във Великобритания и Испания възприятията на хората са по-точни.
Данни за възприеманото и действителното неравенство в доходите в Германия:
В САЩ повече от 30 на сто от американците имат доходи под 60% от медианната стойност. Но повечето хора си мислят, че само 24 на сто от техните съграждани са на това ниво. "Средната класа в САЩ е по-малка, а групата с ниски доходи - значително по-многобройна, отколкото американците предполагат", резюмира изследването.
Данни за възприеманото и действителното неравенство в доходите в САЩ:
Докладът сочи, че това може да бъде частично свързано със социалната мобилност в САЩ - хората могат да бъдат по-малко фокусирани върху неравенството, ако мислят, че се изкачват по стълбата на доходите. Относителната липса на загриженост за неравенството би могла да обясни защо натискът за преразпределяне на данъчното облагане е по-нисък в САЩ, отколкото от другата страна на Атлантика.
В Европа разликата между възприятие и реалност е особено голяма в бившите комунистически държави, чиито граждани са убедени, че неравенството в техните страни е далеч по-голямо, отколкото е в действителност.
Данните за възприеманото и действителното неравенство в България илюстрират това:
В допълнение към възприятията за разпределението на доходите, в доклада се разглеждат и нивата на загриженост за неравенството.
Тази загриженост е по-голяма в страни с по-високи възприятия за неравенство - като Франция и Германия - отколкото в страните с по-високи нива на действителното неравенство - като Великобритания и Испания. Повече от 50 на сто от германците и 79 на сто от французите мислят, че разликите в доходите са твърде големи, в сравнение с около 30 на сто при британците и испанците.
Докладът показва, че всичко това трябва да има значение за политиците при изграждането на данъчните и социални системи, защото действителните нива на неравенство изглеждат по-маловажни за избирателите от възприеманите нива.
Това обаче не се отнася до основния аргумент в книгата на Пикети, която се фокусира върху неравенството при богатството, а не доходите, като твърди, че именно неравното богатство има по-голямо значение за цялостното социално неравенство.