Богатите стават по-богати, бедните стават по-бедни - диагнозата на френския икономист Тома Пикети обаче е вярна не само за физическите лица. Активите са разпределени много неравномерно и сред компаниите, поне в САЩ, показва нов анализ на рейтинговата агенция Standard & Poor's. В един от последните доклади анализаторите ѝ пишат, че най-богатите корпорации постоянно увеличат финансовите си резерви.
В цифри това изглежда така: само 18 фирми, които влизат в най-богатия един процент от компаниите, оценени от Standard & Poor's, държат под формата на парични средства и краткосрочни фондове - т.е. активи, с които биха могли в случай на нужда да разполагат бързо, около 535 млрд. долара. Сумата представлява 36% от паричните резерви на всички проучени 1800 фирми. По този начин делът на активите на супербогатите е значително по-висок, отколкото е бил преди няколко години.
Статистиката изглежда гротескно - 20% от фирмите държат 89% от парите. Останалата част от компаниите си разделя онова, което остава.
Банки и други финансови посредници не се появяват в статистиката на Standard & Poor's - те просто не са били изследвани. В списъка има предимно мултинационални технологични, фармацевтични и автомобилни компании, които през изминалите години са натрупали необичайно много пари, защото са правили добър бизнес и сделки в чужбина.
Microsoft, например, заема първо място в класацията, следван от Google, Cisco Systems, Apple, Oracle, Pfizer, Johnson & Johnson, General Motors и Ford. Печалбите си тези компании държат предимно в чуждестранни сметки, въпреки че в този момент едва ли получават лихви за тях.
Причината за това според анализаторите са данъчните закони на Съединените щати. Ако корпорациите прехвърлят печалбите си от чужбина в САЩ, те трябва да плащат високи данъци върху тях – максималната ставка е 35 процента, вероятно най-високата ставка на корпоративния данък в развития свят. Макар че вероятно има по-печеливши възможности за инвестиции в икономиката на САЩ от съхранението на пари по банкови сметки, което едва ли носи печалба, очевидно потенциалните ползи не са достатъчни, за да компенсират данъчния недостатък.
11:50 | 14.09.22 г.