Международният валутен фонд (МВФ) неотдавна се включи в нещо, превърнало се в своеобразен годишен ритуал. За четвърта поредна година понижи прогнозата си за увеличението на световния брутен вътрешен продукт (БВП). Средното понижение от 0,7 процентни пункта спрямо предишната прогноза до новите 3,4 % не е огромно, но пък непрекъснатите разочарования тревожат много икономисти, пише в свой анализ Ройтерс.
Лари Съмърс има обяснение на проблема за богатите страни, което той нарича секуларна (продължителна) стагнация. Идеята на бившия американски финансов министър включва няколко елемента, но основната му теза е, че инвестициите са били много малко в продължение на почти две десетилетия, тъй като преобладаващите лихвени равнища са прекалено високи и политиците не са позволили достатъчно големи бюджетни дефицити. Според него растежът е болезнено бавен всеки път, когато липсват финансови балони, като през годините след кризата 2008 година.
Недоволството на Съмърс от паричната и финансовата политика изглежда прекалено. Преди кризата централните банки до голяма степен бяха хвалени за създаването на стабилен, неинфлационен растеж в света. А бюджетните дефицити след кризата в много развити страни са на най-високите си мирновременни равнища като дял от брутния вътрешен продукт. Това едва ли звучи неадекватно.
Едно по-правдоподобно финансово обяснение за разочароващото световно възстановяване започва със счетоводен отчет, чийто баланс е нарушен от увеличаващи се заеми в продължение на над две десетилетия. Много домакинства, компании и правителства бяха изложени на финансов натиск. Разходите им едва ли ще бъдат овладени без голямо намаляване на дълга - чрез отписване, покриване на задълженията с нови заеми или инфлационна ерозия.
Във всеки случай без значение дали Съмърс е прав за паричната и финансовата политика, дебатът може да засенчи главния източник на следкризисното забавяне на нарастването на БВП - устойчивият спад на добри работни места.
Загубата не се отчита изцяло от измерваните равнища на безработица, макар че нараснаха драстично след финансовия срив - например от 6,8% на 10,9% в еврозоната. Освен това има прекалено много хора, които напуснаха с нежелание трудовия пазар или за съжаление не могат да намерят нещо по-добро от почасова или нископлатена работа. Американската статистическа служба по труда определя 5,9% от населението в трудоспособна възраст като "незначително прикрепени към работната сила" и "работещи почасово по икономически причини". Реалният брой на обезкуражените работници вероятно е много по-висок.