Как да управляваме кредитните балони?

Обезпечеността е основният фактор при бумовете и сривовете на кредитния пазар и затова е нужен кредитор от последна инстанция, който да влияе на нейните движения – това стои в основата на теорията на Алберто Мартин и Жауме Вентура от Universitat Pompeu Fabra, изложена във Voxeu.org

Широкоразпространено сред макроикономистите е схващането, че колебанията в обезпечеността са основен фактор за кредитните бумове и сривове. Важно уточнение, което трябва да се направи обаче, е разликата между „основна“ обезпеченост – очаквания за бъдеща печалба и „балонна“ обезпеченост – очаквания за бъдещия кредит.

Обикновено пазарите не са в състояние да осигурят оптималното количество балонна обезпеченост, което създава естествена нужда от стабилизационна политика. Заемодател от последна инстанция с възможността да облага и субсидира кредита може да създаде стратегия, която да имитира оптималната балонна обезпеченост.

Кредитните пазари имат все по-централна роля в модерната икономика. В рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) например вътрешният кредит се е увеличил от 100% от БВП през 1970 г. до близо 160% през 2012 г., по данни на Банката за международни разплащания. Този ръст без съмнение прикрива големи разлики между страните и във времето, но измежду всички разлики изпъква една обща характеристика. Кредитът често преминава през две фази: „бум“ - период на бърз растеж; и „срив“ - време на стагнация или значителен спад. Освен това някои сигнали показват, че бумовете и сривовете са станали по-чести през последните години.

Бумовете и сривовете биват придружавани от промени на някои основни икономически променливи. Известно е, че бумовете на кредита са свързани с високи цени на активите и високи равнища на растеж на БВП, потребление и инвестиции. Въпреки това, на кредитните бумове се гледа с безпокойство от банкерите и академичната общност. Причината за това е, че те рано или късно приключват, а последствията от тях често се характеризират с финансова криза и нисък икономически растеж. Това е довело до нуждата от мерки, които да ограничават кредитирането по време на бум с надеждата, че по-малки бумове ще доведат до по-леки кризи.

За да се определи до колко са основателни тези мерки, трябва да се знае кои са силите, които движат кредитните цикли. Кредитът може да търпи промени поради редица причини, а различните видове движения изискват различни типове мерки. В най-общ план движението на кредита може да отразява промените на търсенето и предлагането. Те от своя страна биха могли да са следствие от промените на редица фактори като предпочитания, технологии или очаквания. Наскоро специалистите се насочиха към движенията, причинени от ограниченията върху кредитирането, които са и в основата на моделите за „финансови катализатори“, които бяха въведени след финансовата криза.