В целия свят се правят стъпки за премахване на енергийните субсидии. Economist предлага най-добрият начин да бъде направено това. В продължение на десетилетия правителствата на страни от Египет до Индонезия субсидираха цените на основните горива. Такива програми често започват с благородни намерения - да бъде запазена ниска цената на живота на бедните или, в случая със страните производителки на петрол - да бъде даден видим пример за ползите от "черното злато".
Субсидиите обаче имат катастрофални последици, защото бъркат дълбоко в бюджета, изкривяват икономиката, замърсяват околната среда и в крайна сметка повече вредят, отколкото помагат на бедните, посочва изданието в свой анализ.
Страните с нововъзникваща пазарна икономика не са единствените, които изкривяват енергийните пазари. САЩ например оказват натиск върху цените чрез ограничения за износа. Субсидиите обаче имат по-голямо влияние върху по-бедните държави. Според Международния валутен фонд (МВФ) годишно те им струват около 500 млрд. долара - четири пъти повече от цялата чуждестранна помощ, която развиващите се икономики получават официално. В голямата си част тези пари се пренасочват към ползващия автомобили градски елит, посочва изданието.
В типичната нововъзникваща икономика най-богатата една пета от домакинствата получава над 40% от печалбите от субсидиите за гориво, а най-бедната една пета - само 7%.
Най-бедните обаче понасят несъразмерно голяма част от вредите заради изкривяването на икономиката, до което води държавната намеса. Египет например харчи седем пъти повече пари за субсидии за гориво, отколкото за здравеопазване. Евтиното гориво насърчава развитието на тежката индустрия, а не на богатата на работни места лека промишленост, която предлага на много повече хора път за излизане от бедността.
Поради всички тези причини ползите от премахването на субсидиите са огромни. Нововъзникващите пазарни икономики можеха да обезщетят лесно всеки беден човек с парична помощ, която би била по-голяма от ползите, които извлякоха те от евтините горива, и при това - да спестят средства, подчертава изданието. Така развиващите се страни биха могли да помогнат на цялата планета.
Според Международната агенция по енергетика премахването на субсидиите за изкопаемите горива ще намали глобалните въглеродни емисии с 6% до 2020 г.
Правителствата на някои развиващи се икономики са убедени в тези аргументи и взимат на сериозно необходимостта от реформи. Индонезия повиши цените на бензина с 40% миналата година и фаворитът на предстоящите президентски избори (на 9 юли) казва, че ще обмисли пълна промяна на системата за отпускане на субсидии за гориво. Иран започна съвсем неотдавна втората фаза от дълбоката реформа на своята система, като повиши цената на бензина, газа и електричеството. Новият президент на Египет е принуден да се заеме с въпроса за енергийните субсидии заради огромния бюджетен дефицит. Мароко и Йордания орязаха субсидиите през последните две години. Дори Кувейт съобщи тази седмица, че планира да премахне субсидиите за дизела.
Реформите обаче се случват трудно. Политиците не искат да настроят срещу себе си градския елит. Доверени хора печелят (често чрез корупция) от евтиното гориво, а обикновените граждани не вярват, че ще бъдат компенсирани.
Голям брой предишни опити да бъдат орязани субсидиите бяха изоставени заради общественото напрежение или нарастващите цени на петрола на международните пазари.
Историята учи, че всеки опит за орязване на субсидиите трябва да бъде съпроводен от широка обществена кампания за обясняване на цените и несправедливостта на субсидиите, да има ясен график за постепенно повишаване на цените и да бъде подкрепен от целенасочени парични трансфери за неутрализиране на последиците от по-високите цени на горивата за по-бедните хора.
Грешка е обаче да се смята, че и най-добре разработените планове ще могат да заработят бързо. Когато хората свикнат със субсидиите, става наистина трудно те да бъдат премахнати. Ако цената на петрола се повиши, това би могло да накара нововъзникващите икономики да "защитят" своите граждани от по-скъпите горива.
За момента обаче изглежда, че има шанс тези реформи да бъдат ускорени. Това е възможност, която не бива да бъде пропускана.
04:30 | 10.09.22 г.