Ел-Ериан: Невинаги това, което е добро за индивида, е полезно и за обществото

За пореден път битката на финансовия тепих е между Адам Смит от една страна и Джон Мейнард Кейнс и Хаймън Мински от друга, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz и бивш ръководител на взаимните фондове Pimco, собственост на германския застрахователен гигант. Смит печели до момента, но по-нататъшните му перспективи зависят по-малко от неговата теория за индивидуалното поведение, преследващо личния интерес в частния сектор, отколкото от ефикасността на регулациите, които правителствата и централните банки въвеждат.

Според Смит колективното благополучие се постига най-добре чрез атомизираното поведение на рационални индивиди, движени от личен интерес. С максимизиране на собствените си нужди хората също така максимизират общата цел - процес, който има вътрешна инерция.

Точно това изглежда се разиграва на пазарите днес. Поемайки все по-големи инвестиционни рискове и преследвайки по-висока доходност в почти всеки сегмент на пазара, инвеститорите усилват вероятността, че ще видим широко икономическото възстановяване и гладко нормализиране на паричната политика. От друга страна, перспективите за плавно нормализиране на монетарната политика, на което се възлагат много надежди, насърчава инвеститорите да поемат още повече рискове при все по-високи цени и по-ниски доходности.

Това, което се случва днес, започва да изглежда като зловещо напомняне на случилото се в средата на последното десетилетие. Умереността, която преобладаваше по това време, беше толкова успокояваща и завладяваща, че много хора смятаха това за златно сечение – нито твърде гореща икономика, нито твърде охладена. Разбира се, това беше преди важни прозрения на Кейнс и Мински да започнат да се проявяват, на първо място в областта на финансовите пазари и след това в по-широката икономика.

Кейнс ни напомня, че прекаленото стадно поведение често взема връх на пазарите, което води до неустойчиви нива. Противно на Смит, Кейнс и Мински сочат, че при определени обстоятелства това, което изглежда разумно и полезно за индивида, може да не бъде такова и за обществото като цяло. В един момент финансовата стабилност вече не е нещо добро, защото насърчава прекомерното и в крайна сметка безотговорно поемане на риск от отделни лица и институции. Този процес застрашава икономическата система, а следователно и колективния интерес.

Макар че всички бихме искали да вярваме, че личният интерес автоматично ще предотврати трансформирането на фазата на Смит във фаза на Мински, би било глупаво да смятаме така. Изкривените финансови стимули, класическите проблеми принципал-агент и високомерието допринасят за това. Същото прави и нежеланието или невъзможността на инвеститорите да намалят своите цели за възвръщаемостта заради надценени пазарни оценки. Вместо това  инвеститорите увеличават ливъриджа и склонността си към риск.

Вместо да действат самостоятелно, опитвайки да изпреварят събитията, много от участниците на пазара чакат неопровержими доказателства за траен обрат на пазара - въпреки че от момента, в който такъв настъпи, е неразумно да се очаква всички те да могат да излязат своевременно от позициите си. Така че инвеститорите продължават да се навъртат около купата с пунш в това своеобразно риск парти, като само техните домакини - публичният сектор, може да изиграе ролята на трезвия възрастен. И все пак повечето правителства днес имат по-малко средства на свое разположение, за да изпълняват ефективно тази функция.

За разлика от много минали периоди на пазарна еуфория, сегашният не е свързан с бум на световната икономика. Вместо това растежът остава бавен, дори и след няколкото години на извънредни парични стимули. В резултат на това нито по-високи лихвени проценти, нито по-рестриктивната фискална политика може да бъдат използвани за намаляване на риска от финансова нестабилност. Вместо това правителствата и централните банки трябва да разчитат на два други инструмента: задълбочени регулаторни и надзорни режими, както и на свързаната с тях способност за компенсиране на прекомерното поемане на риск чрез тактическото използване на разумни макроикономически мерки.

Шансовете на Адам Смит в тази надпревара зависят от правилното използване на тези два инструмента, а не на своевременни корекции на курса от страна на частния сектор. Съмнявам се, че неговите последователи - които смятат, че невидимата ръка на пазара и поведението, диктувано от собствения интерес, винаги ще насочват икономиката в правилната посока - ще намерят тази реалност за успокояваща, а и със сигурност не би трябвало.