Може ли да има високата заетост, когато има ниска инфлация? Федералният резерв на САЩ (Фед) определено мисли така. Именно на това твърдение централната банка базира паричната си политика, според председателя Джанет Йелън, пише колумнистът в MarketWatch Ървин Келнър.
Може би това е така, но ако всъщност е, то ще бъде само за кратък момент от време. Обикновено има заменяемост между заетостта и инфлацията. Ако искате висока заетост, трябва да бъдете готови за повече инфлация. От друга страна, ако целта ви е ниска инфлация, тя ще бъде постигната с цената на по-ниска заетост.
Това е известно от кривата на Филипс. Тя описва обратната връзка между инфлацията и безработицата. При равни други условия, когато инфлацията е висока, безработицата е ниска, и обратно.
Нашата икономика обаче не е статична, а динамична. При нея и инфлацията, и безработицата се движат с различно темпо, като и двете имат връзка помежду си, съответстваща на различно ниво на застой.
Например, днешният трудов пазар безспорно е гъвкав. Безработицата остава висока, нивото на дългосрочната безработица е най-високото от 40-те години на ХХ век, а мнозина от заетите работят на позиции, за които не се изискват чак такива способности, каквито реално притежават.
Същевременно инфлацията е 1% или малко под това ниво. Това предизвиква слабости на трудовите пазари, както на пазарите на много суровини и готова продукция, така и в цялата икономика. Според списание Economist цените на суровините са по-ниски от миналогодишните, като най-евтини са индустриалните стоки, нехранителните селскостопански продукти и металите.
Така че ако икономиката някак си е проектирана да расте по-бързо, ще се случат две неща. Първо, търсенето на основни суровини ще нарасне. Второ, нуждата от труд също ще се увеличи. Въпреки това, защото темпът на застой на пазара на труда и на този на суровини не е еднакъв, то не всички цени ще се покачат с едно и също темпо.
В определен момент нивото на безработицата може да спадне до ниво, близко до нивото на пълна заетост. Точно в този момент натискът върху цените ще започне да се увеличава. Той може да придобие формата на търсене за по-високо заплащане или на по-високи цени на крайната продукция, или и на двете. Ето тук заменяемостта изиграва своята роля, а Фед ще трябва да реши кое предпочита – ниската безработица или ниската инфлация.
В момента Фед се концентрира върху повишаването на заетостта, тъй като явно това е основното притеснение на голяма част от централните банкери. Те могат да имат привилегията да се притесняват основно за заетостта, защото инфлация почти няма.
Това ще рече, че Фед всъщност иска да има по-висока инфлация с цел да намали дълговия товар на домакинствата и компаниите. Това ще стимулира кредитирането. Потреблението ще се покачи също, тъй като, когато потребителите и компаниите очакват покачване на инфлацията, те ще са склонни да купуват по-рано.
В идеалния свят на Фед икономиката поддържа „малка инфлация“. В реалния свят обаче не можем да имаме „малка инфлация“, защото това е все едно да кажем, че сме „малко бременни“.
20:07 | 11.09.22 г.