Каква е цената на неравенството?

Препоръките на Стиглиц за ограничаване на неравенството

В много области Нобеловият лауреат предлага по нещо, което да смекчи неравенството. В препоръките му попадат съветите да се ограничи търсенето на рента, да се обуздае финансовият сектор чрез прекомерното поемане на риск, твърде големите, за да фалират, банките да работят по-прозрачно, както и да контролират, когато раздават необуздано кредитни карти. Той пише още за т.нар. „хищническо кредитиране“ и за заплащането на банковите мениджъри. Стиглиц призовава за затварянето на световните офшорни банкови центрове, да се прилагат законите за конкуренцията, за фалита на физическите лица, за данъчна и правна реформа. Също така Джоузеф Стиглиц е много критичен спрямо Европейския съюз, еврото, и банковия съюз.

Препоръките към решаване на неравенството са насочени към промяна на политиката за облагодетелстване на богатите с различни данъчни отстъпки и политически услуги. Според анализа на Oxfam „Working for the Few”, посветен на неравенството в доходите и неговите ефекти и който може би е базиран на „Цената на неравенството“, в много държави хората вярват, че законите и регулациите се правят в услуга на богатите.

Швеция, Дания, Норвегия, Швейцария. Това пък са едни от любимите държави на Стиглиц. Той хвали Бразилия, където по думите му надпартийните усилия на политиците през последните 20 г. са довели до рязко свиване на неравенството. Междувременно обаче изтъква, че скандинавските страни остават обществата с най-справедливо разпределение на доходите в света.

„Ние никога няма да създадем система, при която да има пълно равенство на шансовете, но поне можем да създадем повече равенство на шансовете“, пише той. Повече равенство, а не пълно равенство, което е свързано с американската мечта. Както казах, Стиглиц описва обществото като разделено на две – едното не може да си представи какъв е животът в другото. Има разлика между равен старт и равенство на възможностите. Стиглиц все пак има предвид Америка, като пише, че на практика няма равен старт.

Поглед към Европа

Джоузеф Стиглиц е известен с призивите си за регулация на финансовите пазари и банковия сектор. Европа сякаш върви с неуверени стъпки към повече регулации, имайки предвид намерението за създаване на банков съюз. Всъщност политиците изчакват да минат изборите. Поради тази причина структурната реформа на банковия сектор в ЕС закъснява. Дали Старият континент е заплашен от изместване на финансовите центрове там, където регулациите са по-слаби? Това е видно от край време и е една от причините Великобритания да стои настрана. Може би наистина се върви в посока на свръхрегулиране. Kaто цяло има стремеж да се регулират неща, които няма нужда да се регулират.

Ако искаше, Джоузеф Стиглиц би направил много хубав анализ на Европа. Сигурно всички ще му се разсърдят, но анализатор и експерт от неговата величина да нищи европейските въпроси...?! Има ли такива автори, които да пишат за неравенството на Стария континент?

В Западна Европа идеите на Стиглиц сякаш не се приемат – все още тон задава Германия, която налага съкращение на разходи на всяка цена. Правилен ли е подобен подход за бъдещето на еврозоната? Обикновено от това се тръгва, за да се възстанови равновесието в определени географски региони. Тук можем да си спомним за изследването на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, според които дефицитите и дълговете до определени нива пречат на икономическия растеж.

В една държава, в която има ред, в която се спазват законите, в която всички имат равни възможности, ситуацията е една и тя може да си позволи повече разходи, включително и дефицити, отколкото държава, в която няма финансова дисциплина, в която се краде, защото там ще стане още по-зле. За България можем да прибавим и ролята на валутния борд, защото при голям дефицит, той няма как да бъде финансиран. Т.е. всичко е според възможностите на държавата и какъв тип е – цивилизована ли е, държава на сивата икономика ли е. Стиглиц е доста балансиран в това отношение.

Каква да бъде ролята на частния сектор?

Друга гледна точка – трябва ли и може ли частният сектор може да бъде в основата на инициативи, с които да се постигне по-добро средно ниво на образование и достъп до здравеопазване? Едва ли частното образование би спомогнало за развитието на студентите в по-голяма степен, отколкото държавното. Прекалено много компромиси се правят – от входа до изхода. В книгата Стиглиц говори за т.нар. for-profit schools и non-profit schools, т.е. училища, които могат да генерират печалба и такива – които не могат.

Той критикува for profit schools, т.е. частните, които генерират печалба, защото финансирането там е по-трудно. Училището получава субсидия, а парите трудно стигат до студента. Така от една страна студентите не получават адекватно образование, а от друга – те не намират адекватна реализация, защото предпочитат да изучават специалности, от които пазарът е пренаситен. Въпросът е не дали да ги има частните училища, а към какви специалности да бъдат насочени. Затова търсенето на професии невинаги среща адекватно предлагане.

Кой трябва да прочете "Цената на неравенството" и защо?

Тя ще е интересна най-вече за политическата класа, защото част от нея, колкото и да е критикувана тя, служи на хората или поне се опитва да изразява и защитава техните интереси. За преподавателите и студентите „Цената на неравенството“ ще бъде интересна. Тя е не само за икономисти, а за широк кръг читатели. Идеята на Стиглиц е книгата да бъде достъпна за по-голям брой читатели. Преводачът препоръчва т.нар. пазарни фундаменталисти да я прочетат.

Авторът защитава своите идеи за намеса на държавата, но при всички положения не е краен в изказванията си. Нека политиците да прочетат книгата и да приложат примерите, а не да използват казаното за спекулации и постигането на своите собствени цели.

Световният елит сякаш не обръща сериозно внимание на разкрача на ножицата между доходите на бедните и богатите. А би трябвало на този обезпокояващ проблем, назряващ след края на Втората световна война, да се гледа критично и да се мисли в посока разрешаването му. Може и да е песимистично, но светът се управлява не от 99-те процента...