IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Каква е цената на неравенството?

Никога няма да създадем система, при която да има пълно равенство на шансовете, но поне можем да създадем повече равенство на шансовете, пише Джоузеф Стиглиц

15:45 | 23.03.14 г. 22
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Каква е цената на неравенството?

 

Препоръките на Стиглиц за ограничаване на неравенството

В много области Нобеловият лауреат предлага по нещо, което да смекчи неравенството. В препоръките му попадат съветите да се ограничи търсенето на рента, да се обуздае финансовият сектор чрез прекомерното поемане на риск, твърде големите, за да фалират, банките да работят по-прозрачно, както и да контролират, когато раздават необуздано кредитни карти. Той пише още за т.нар. „хищническо кредитиране“ и за заплащането на банковите мениджъри. Стиглиц призовава за затварянето на световните офшорни банкови центрове, да се прилагат законите за конкуренцията, за фалита на физическите лица, за данъчна и правна реформа. Също така Джоузеф Стиглиц е много критичен спрямо Европейския съюз, еврото, и банковия съюз.

Препоръките към решаване на неравенството са насочени към промяна на политиката за облагодетелстване на богатите с различни данъчни отстъпки и политически услуги. Според анализа на Oxfam „Working for the Few”, посветен на неравенството в доходите и неговите ефекти и който може би е базиран на „Цената на неравенството“, в много държави хората вярват, че законите и регулациите се правят в услуга на богатите.

Швеция, Дания, Норвегия, Швейцария. Това пък са едни от любимите държави на Стиглиц. Той хвали Бразилия, където по думите му надпартийните усилия на политиците през последните 20 г. са довели до рязко свиване на неравенството. Междувременно обаче изтъква, че скандинавските страни остават обществата с най-справедливо разпределение на доходите в света.

„Ние никога няма да създадем система, при която да има пълно равенство на шансовете, но поне можем да създадем повече равенство на шансовете“, пише той. Повече равенство, а не пълно равенство, което е свързано с американската мечта. Както казах, Стиглиц описва обществото като разделено на две – едното не може да си представи какъв е животът в другото. Има разлика между равен старт и равенство на възможностите. Стиглиц все пак има предвид Америка, като пише, че на практика няма равен старт.

Поглед към Европа

Джоузеф Стиглиц е известен с призивите си за регулация на финансовите пазари и банковия сектор. Европа сякаш върви с неуверени стъпки към повече регулации, имайки предвид намерението за създаване на банков съюз. Всъщност политиците изчакват да минат изборите. Поради тази причина структурната реформа на банковия сектор в ЕС закъснява. Дали Старият континент е заплашен от изместване на финансовите центрове там, където регулациите са по-слаби? Това е видно от край време и е една от причините Великобритания да стои настрана. Може би наистина се върви в посока на свръхрегулиране. Kaто цяло има стремеж да се регулират неща, които няма нужда да се регулират.

Ако искаше, Джоузеф Стиглиц би направил много хубав анализ на Европа. Сигурно всички ще му се разсърдят, но анализатор и експерт от неговата величина да нищи европейските въпроси...?! Има ли такива автори, които да пишат за неравенството на Стария континент?

В Западна Европа идеите на Стиглиц сякаш не се приемат – все още тон задава Германия, която налага съкращение на разходи на всяка цена. Правилен ли е подобен подход за бъдещето на еврозоната? Обикновено от това се тръгва, за да се възстанови равновесието в определени географски региони. Тук можем да си спомним за изследването на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, според които дефицитите и дълговете до определени нива пречат на икономическия растеж.

В една държава, в която има ред, в която се спазват законите, в която всички имат равни възможности, ситуацията е една и тя може да си позволи повече разходи, включително и дефицити, отколкото държава, в която няма финансова дисциплина, в която се краде, защото там ще стане още по-зле. За България можем да прибавим и ролята на валутния борд, защото при голям дефицит, той няма как да бъде финансиран. Т.е. всичко е според възможностите на държавата и какъв тип е – цивилизована ли е, държава на сивата икономика ли е. Стиглиц е доста балансиран в това отношение.

Каква да бъде ролята на частния сектор?

Друга гледна точка – трябва ли и може ли частният сектор може да бъде в основата на инициативи, с които да се постигне по-добро средно ниво на образование и достъп до здравеопазване? Едва ли частното образование би спомогнало за развитието на студентите в по-голяма степен, отколкото държавното. Прекалено много компромиси се правят – от входа до изхода. В книгата Стиглиц говори за т.нар. for-profit schools и non-profit schools, т.е. училища, които могат да генерират печалба и такива – които не могат.

Той критикува for profit schools, т.е. частните, които генерират печалба, защото финансирането там е по-трудно. Училището получава субсидия, а парите трудно стигат до студента. Така от една страна студентите не получават адекватно образование, а от друга – те не намират адекватна реализация, защото предпочитат да изучават специалности, от които пазарът е пренаситен. Въпросът е не дали да ги има частните училища, а към какви специалности да бъдат насочени. Затова търсенето на професии невинаги среща адекватно предлагане.

Кой трябва да прочете "Цената на неравенството" и защо?

Тя ще е интересна най-вече за политическата класа, защото част от нея, колкото и да е критикувана тя, служи на хората или поне се опитва да изразява и защитава техните интереси. За преподавателите и студентите „Цената на неравенството“ ще бъде интересна. Тя е не само за икономисти, а за широк кръг читатели. Идеята на Стиглиц е книгата да бъде достъпна за по-голям брой читатели. Преводачът препоръчва т.нар. пазарни фундаменталисти да я прочетат.

Авторът защитава своите идеи за намеса на държавата, но при всички положения не е краен в изказванията си. Нека политиците да прочетат книгата и да приложат примерите, а не да използват казаното за спекулации и постигането на своите собствени цели.

Световният елит сякаш не обръща сериозно внимание на разкрача на ножицата между доходите на бедните и богатите. А би трябвало на този обезпокояващ проблем, назряващ след края на Втората световна война, да се гледа критично и да се мисли в посока разрешаването му. Може и да е песимистично, но светът се управлява не от 99-те процента...

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 02:09 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

22
rate up comment 0 rate down comment 1
Angel62
преди 10 години
Когато става дума за пари Бил Гейтс е трудно да бъде надминат. Преди година той говори пред Харвард студенти и препоръча дълги инвестиции в биотехнологиите и каза, че за съжаление "софтуера" дори при ежегоден рекет има шанс да нарасне само до 3 пъти докато биотек е "unlimited". Виж IBB какво е аправил за тази година.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 13 rate down comment 1
iivanoff
преди 10 години
Кой в какъв цирк е избрал да повярва "как нараства богатството" на поставените - няма никакво значение!Аз коментирам един от аспектите на разделянето с богатството им (общ)!Ако се опъвате достатъчно да ви снабдя с още един от аспектите им на разделяне с богатството (пак общ): Всички декларират, че няма да оставят нищо на наследниците си! - тук пак има вариации на цирка по каква конкретна причина са го решили :)))))))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 0 rate down comment 10
cokrat1
преди 10 години
Пълен невежа как нараства богатството на ГОЛЕМИЯ БИЛ!!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 2 rate down comment 1
Mesoiadess
преди 10 години
Не твърдя че е лесно , а че е невъзможно :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 11 rate down comment 2
iivanoff
преди 10 години
не! провери: - кой дарява! - колко! - за какво! - нищо не се връща обратно, защото не е това целта! а за да ти стане още по-интересно ... провери и за останалата част от света - не само САЩ - ама наблегни на тотално обратното и посочено за враг на запада място - Русия! ще се самоизненадаш много и може да ти светне нещо към което явно имаш леко усещане, но се страхуваш да го погледнеш :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 9 rate down comment 5
misanthrope
преди 10 години
:) всъщност кой е дарил? Дари Бил Гейтс. Не помня Слим или Лари Елисън или Майкъл Дел да са дарявали кой-знае какво. Сорос, Опра и др. даряват регулярно, не е нещо изключително.По-скоро е интересно че Бил, който дари половината си богатство, 5 год. по-късно отново е пръв. Това е невероятна скорост на забогатяване. Образно казано все едно Юсеин Болт да пусне да му дръпнат с 1 обиколка и след 5 мин. пак да е пръв. Понамирисва това дарение дали не е дарено, за да се купят с него лицензи на Майкрософт :D
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 10 rate down comment 1
iivanoff
преди 10 години
ще започна лекичко да доказвам твърдението си: НАЙ-богатите нямат нищо - уточнявам обаче, че говорим за СВЕТА, а не за дадено местно село :))) - изведнъж ВСИЧКИ вкупом започнаха да даряват около и над 50% от богатсвтото си (2007-2009)! организираното даряване (реакция), показва, конкретната свобода чрез полето им на избор (общо)! А по резултата на действията им в полето им на избор -> целта. Но няма как да подменяш субективното ти очакване за "свободно" (спрямо теб изхождайки от това че ТЕ имат а ти НЕ) с обективното действие-резултат (общо)! Та именно обото действие, показва неслучайността - поради невъзможността да е обикновенно МАСОВО съвпадение! Това дори и манипулациите в ТВ-реалността не могат да скрият!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 11 rate down comment 2
iivanoff
преди 10 години
"Не смятам, че са поставени" - аз говоря за "НАЙ-богатите хора" по света - примера ти от коментар 9 (1), който е различен от примера който даваш сега (2)!(1) "Да не мислиш, че най-богатия - Бил притежава 100% от Microsoft? или че оня старец Сорос притежава там какъв беше инвестмънт фунд? :D"(2) "както каза Доганя, повечето бизнес е ако не с моя благословия, то поне с моя усмивка" - примера ти от сега е свързан с друг процесс: Това е заплащането на местната под-система /оставя се да поприберe/ - но не работещите в управлението и /поставени-служители/, а на контролиращите я, за сметка на провеждане на спуснатото от системата!Както съм казвал много пъти, сега предстои прекратяване на работата на местните под-системи по света! Какво им казват на тях да са спокойни (на местните контролиращи ги) няма значение, важното е какво ще стане! И съм намеквал, че просто ще изчезне този, който им е бил гарант - ще се прекъсне верижката "нагоре" в един много определен момент...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 10 rate down comment 1
misanthrope
преди 10 години
Май трябва да ти върна поздравленията :). Не смятам, че са поставени, въпреки че със сигурност както каза Доганя, повечето бизнес е ако не с моя благословия, то поне с моя усмивка :) - т.е. дължат много услуги и т.н. НО идеята е, че те не искат да притежават, а да контролират. От там идва най-голямата сила - да контролираш чуждите ресурси, дадени ти съвсем доброволно ( или пък не съвсем) при това без да ти търсят никаква сметка за това, как ги управляваш. Ето това е най-сладкото. Ето Сорос е събрал парите на десетки хиляди хора и те притежават нещо само на хартия. Сорос определя къде да де насочи този ресурс, по колко да се дава от него и на кого, може да си вземе той самия винаги, когато му трябва, или пък да купи нещо на името на фонда, но да го ползва самия той, като сам си определя условията... това ако беше държавна служба, щеше да се нарича бюрократ а тук се нарича ГОЛЯМ тарикат
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 13 rate down comment 3
iivanoff
преди 10 години
печатарите насочват маймуните, сами срещу себе си непрекъснато /чрез чувствата/!Карат ги доброволно да искат приемането на безкрайни законови рестрикции /чрез реформи/, които са само срещу маймуните но не и срещу всички - Манипулацията е, в неабсолютността на приеманите рестрикции чрез неприложимостта им за всички икономически субекти , т.е. рестрикциите остават САМО за маймуните! Но маймуните ги приемат РЕСТРИКЦИИТЕ с радост, породена от естествената компенсация, на първоначално вменените омраза към богатите, чрез измамното чувство за справедливост /затова преди процеса първо се подклажда омраза към богатите чрез медиите/:"той има, а аз не, значи е справедливо да му се отнеме" -> Реформи -> Рестрикции само за маймуните!Поздравления за това че си усетил ,че НАЙ-богатите нямат нищо! Няма да го доказвам, но ще намекна че би трябвало от маймунска гледна точка да звучи конспиративно :)ДА, те са поставени /служещи/ както и всички работещи в управлението на под-системите по света...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още