Обещанието, че всяко поколение ще бъде по-добре от предишното е основен принцип на съвременното общество. Общо взето повечето развити икономики изпълниха това обещание, като жизненият стандарт надвиши този на предходните поколения въпреки препятствията като войни и финансови кризи, пише за сайта project-syndicate.org Кенет Рогоф, професор по икономика и обществени политики в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ (2001-2003 г.)
В развиващия се свят също по-голямата част от хората започнаха да изпитват продължително подобряване на стандарта на живот и бързо развиват подобни очаквания за растеж. Но дали бъдещите поколения, особено в развитите икономики, ще могат да осъществат тези очаквания? Въпреки че вероятно отговорът е да, рисковете изглеждат по-високи, отколкото преди няколко десетилетия. Досега всички предвиждания в модерната епоха, че съдбините на човечеството са застрашени - от Томас Малтус до Карл Маркс - се оказаха тотално погрешни. Технологичният прогрес преодоля пречките пред икономическия растеж. Периодичното политическо ребалансиране - понякога мирно, понякога не - осигури облагодетелстване за по-голямата част от хората, макар и някои да се възползваха много повече от други. В резултат на това опасенията на Малтус за масов глад не се оправдаха в нито една мирна капиталистическа икономика. И въпреки смущаващото понижение на дела на трудовите доходи в БВП през последните десетилетия, дългосрочната картината все още опровергава прогнозите на Маркс, че капитализмът ще се окаже разоряващ за работниците. Жизненият стандарт в целия свят продължават да расте.