Ролята на държавата при прогресивния капитализъм е ключова

В статия в изданието Foreign Affairs, озаглавена "Бъдещето на историята" Франсис Фукуяма посочи, че въпреки широко разпространения гняв спрямо спасяването на финансови компании на Уолстрийт, няма голям подем в подкрепата за левите политически партии. Фукуяма отдава това, правилно според мен, на провала на идеите, пише за сайта project-syndicate.org Дейвид Сейнсбъри, член на Камарата на лордовете в британския парламент, министър на науката и иновациите при премиера Тони Блеър (1998-2006 г.) и автор на „Прогресивният капитализъм – как да постигнем икономически растеж, свобода и социална справедливост“. 

Финансовата криза от 2008 г. разкри основни недостатъци в неолибералния капитализъм, като обективният поглед върху последните 35 години показва, че неолибералният модел не се е представил добре в сравнение с предишните 30 години по отношение на икономически растеж, финансова стабилност и социална справедливост. Надеждна прогресивна алтернатива обаче предстои да се оформи.

Какви трябва да бъдат основните характеристики на тази алтернатива? Първо, прогресивната политическа икономика трябва да се основава на твърда вяра в капитализма – т. е. на една икономическа система, в която повечето от активите са частна собственост, а пазарите в голяма степен насочват производството и разпределят дохода.

Тази алтернатива трябва също така да включва три определящи прогресивни убеждения: решаващата роля на институциите; необходимостта от държавна намеса в тях, за да се предотвратяват конфликти на интереси и да се предоставят обществени блага; и социалната справедливост - определена като равнопоставеност - като важна мярка за икономическия просперитет на страната.

Беше голяма грешка на неокласическите икономисти да не видят, че капитализмът е социално-икономическа система и че институциите са съществена част от него. Неотдавнашната финансова криза бе влошена от дълбоки институционални провали, като например високото ниво на задлъжнялост, което бе позволено на банките.

Емпиричните изследвания показаха, че четири групи институции имат голямо влияние върху работата на фирмите, и следователно, върху икономическия растеж на страната. Това включва институциите, които са в основата на финансовия и трудовия пазари, корпоративното управление, системата за образование и обучение, както и системата за иновации (мрежата от обществени и частни институции, които инициират и разпространяват нови технологии).

Второто определящо схващане на прогресивното икономическо мислене е, че институциите не се развиват спонтанно, както неолибералите вярват. Държавата трябва да участва в тяхното проектиране и реформа. В случая на институции, които са в основата на трудовия и финансовия пазари, както и на корпоративното управление, държавата трябва да посредничи при конфликти на интереси. По същия начин системата на образование и обучение, и системата за иновации са до голяма степен обществени блага, които трябва да бъдат осигурени от държавата.