Експозициите на европейските банки към развиващите се пазари възлизат на 3 трлн. долара. Сумата е четири пъти по-голяма от експозициите, които са разкрили американските кредитори. Ето защо банките на Стария континент са изправени пред по-голям риск, ако смущенията на финансовите пазари в Турция, Бразилия, Индия или Южна Африка се влошат, пише Ройтерс.
Според анализатори рискът е най-голям за шест европейски банки - BBVA, Erste Bank, HSBC, Santander, Standard Chartered и UniCredit. Но големите експозиции могат да причинят главоболия на целия банков сектор, тъй като му предстои преглед от страна на Европейската централна банка, който цели да покаже слабите места в балансите на финансовите институции и да възстанови доверието на инвеститорите, което бе изгубено след началото на финансовата криза.
„Смятаме, че шоковете на развиващите се пазари са истинска заплаха за 2014 г.“, казва анализаторът в Deutsche Bank Мат Шпик. „Когато нестабилността на една валута се комбинира със спад във финансовите резултати и ръст на лошите дългове, заплахата за изложените на опасност банки е значителна“.
Анализаторите на Deutsche Bank пресмятат, че шестте европейски банки, изложени на най-голям риск (които те не назовават), притежават експозиции за общо 1,7 трлн. долара към развиващите се пазари.
Една криза в развиващите се държави може да навреди на банковата индустрия по всевъзможни начини – срив в местната валута на някоя страна може да се отрази негативно на печалбите или на капиталите, които пребивават в съответната държава. Неплащането на кредити може да се влоши, ако лихвените проценти се повишат. Доходът от дейностите на кредиторите на капиталовите пазари или от частното банкиране също може да се свие.
Експозициите на европейските заемодатели са различни и към различни държави. BBVA и UniCredit имат големи експозиции към Турция. Santander – в Бразилия, докато Standard Chartered и HSBC могат да пострадат от проблеми в Индия и Индонезия. Според анализаторите Barclays ще се окаже най-уязвима при турбуленции в Южна Африка.
Въпреки това експертите споделят, че въздействието на индивидуалните проблеми, като, например, инфлацията във Венецуела или слабия растеж в Индия, могат бързо да прераснат под формата на по-голяма загриженост у инвеститорите. Най-големият риск е, че едно увеличение на лихвените проценти представлява заплаха за неплащането на кредити. Обичайно кредитният шок следва или замества валутен шок. Такава бе ситуацията в Аржентина през 1999-2000 г.