Защо някои правителства харчат повече от други?

Защо някои правителства харчат повече от други? Въпросът е по-сложен, отколкото изглежда, особено що се касае до Европа, пише за сайта project-syndicate.org икономистът Жан Пизани-Фери, преподавател в Hertie School of Governance в Берлин и главен комисар по политическо планиране в Париж. Отговорът може да изглежда очевиден сравнявайки, да кажем, Дания (където публичните разходи без лихвите по дълга съставляват 58% от БВП) и САЩ (където същите разходи възлизат на само 35% от БВП). Широкообхватните публични услуги и голямата социална държава изглежда са неоспоримото обяснение. Данните изглежда потвърждават прочутата фраза на германския канцлер Ангел Меркел, че проблемът на Европа е, че отговаря за 7% от световното население, 25% от глобалния БВП и 50% от социалните разходи. От тази гледна точка европейските правителства са изправени пред неудобен избор. Повечето търсят начини за ограничаване на публичната задлъжнялост, да съкратят дефицитите и намалят разходите без техните бедни граждани да обеднеят още. Съдейки по опита на САЩ и други неевропейски страни обаче изборът може би е между неплатежоспособност и неравенство. Досигнали точката, от която данъците трудно биха могли да се повишат още, тези правителства не могат едновременно да изплащат дълговете си и да запазят социалните разходи на текущите нива. Отговорът е по-малко очевиден, когато се сравняват европейските страни помежду си. Повечето от тях споделят склонността си към социализиране на рисковете и избягване на неравенството – основите на „Европейския социален модел“. Нивата им на публични разходи обаче се различават значително.

Най-големи са тези разходи в Дания – 58% от БВП, което е с цели 13 процентни пункта над нивото им в Испания. Франция пък харчи с 12 пункта повече от Германия без да има съществена разлика в нивото на здравеопазването, образованието и бедността. Това показва, че някои държави правят по-ефективни социални разходи от други. Освен това някои страни успяха да намалят значително публичните си разходи без изобщо да променят социалния си модел. Публичните разходи в Швеция са с 9 пункта по-ниски от нивото си през 1995 г. Въпреки мащабните съкращения на тези разходи страната все още е сред лидерите по повечето показатели за развитие и продължава да се възприема като пример за социална демокрация.

Това не значи, че всички европейски държави предоставят една и съща мрежа за социална сигурност. Помощите за безработица и пенсиите не са еднакви, да кажем в Ирландия и Финландия, като разликите в социалните разходи не предпоставят същите разлики в социалните услуги.

Има няколко обяснения за това. Едно от тях е самата ефективност на публичните пргорами. Някои здравни системи просто са по-добре управлявани от други, защото скъпото оборудване се използва по-интензивно, на пациентите се предоставят генерични лекарства вместо премиум медикаменти, а навременната превенция намалява разходите за лечение на някои болести. По-ефективното здравеопазване всъщност може да намали неравенството.