Заветът на Бен Бернанке

Ето че идва и моментът да хвърлим поглед върху действията на Фед след края на паниката и след началото на „възстановяването“ в средата на 2009 г. Те включват безпрецедентните покупки на облигации на Бернанке, огромното издуване на счетоводния баланс на Фед и почти нулевите лихвени проценти, които остават такива вече 62-ри пореден месец.

Всичко това произтича от вярата на Бернанке, научил и поуките от Голямата депресия, че основната цел на Фед бе да избягва преждевременно затягане след финансов срив. Неговите защитници казват, че е направил достатъчно и без инфлацията, която част от критиците му предричаха, което от друга страна го прави герой. Наскоро бившият главен икономист на президента Барак Обама Остън Гулсби направи това заключение на страниците на Wall Street Journal.

Но въпреки фамозното минало на Фед покрай всички предишни монетарни рестрикции, възстановяването остава исторически слабо. В продължение на 5 последователни години Федералният резерв прогнозираше по-бърз растеж, само за да преразгледжа прогнозите си отново и отново.

Централните банкери обвиняват слабия растеж за фискалните политики и икономическите неприятности навсякъде по света, но едно нещо, което не може да се предвиди, е доколко самостоятелните действия на Фед са допринесли за недоверието в политиката, която подкопа бизнес инвестициите. Банковото кредитиране продължава да бъде слабо. Това е една от причините за факта, че паричната маса не се е увеличила с много, за да запали отново риска от инфлация. В един момент председателят на Фед трябва да поеме някаква отговорност за  посредствения растеж и за липсата на ръст на реалните доходи.

Най-големият тест ще бъде, когато наследниците на Бернанке ще бъдат задължени да отпуснат юздите на неговите политики. Ако Фед може да прекрати програмата си за изкупуване на облигации и да превключи на режим с нормални лихвени проценти, като същевременно задържи темпото на възстановяване, то неговият паричен експеримент ще бъде наистина успешен. Но ако той приключи зле, с растеж в застой, или с издуването на балони при някои активи, или ако инфлацията процъфти, която ще изисква бързото покачване на лихвените проценти, то Федералният резерв на Бернанке няма да бъде в състояние да реагира.

Другият огромен разход на тези следкризисни политики е намесата на Фед в политиката като цяло и във фискалната политика. Бернанке е спомогнал за финансирането на историческия федерален заемен гуляй, докато е прикривал бъдещите си разходи. Сметката за тези заеми ще стане ясна за данъкоплатците, само когато лихвените проценти се покачат. Също така Бернанке превърна Фед в политически придатък на Министерството на финансите относно регулирането и дори по отношение на данъците и разходите, като изложи на риск независимостта си.

Това може би ще бъде най-големият бъдещ риск, особено когато Фед ще трябва да повиши лихвените проценти. Политиците – дори и някои консервативни анализатори – приеха за даденост, че Фед е длъжен да намали безработицата и да направлява бизнес цикъла. Наследникът на Бернанке – Джанет Йелън – вярва в това горещо. А тя със сигурност ще има шанса да го докаже. Наследството Бернанке-Йелън всъщност се крие в това, че истинският тест за всеки цикъл на паричната политика не е как започва той, а как завършва.