Заветът на Бен Бернанке

Ето че идва и моментът да хвърлим поглед върху действията на Фед след края на паниката и след началото на „възстановяването“ в средата на 2009 г. Те включват безпрецедентните покупки на облигации на Бернанке, огромното издуване на счетоводния баланс на Фед и почти нулевите лихвени проценти, които остават такива вече 62-ри пореден месец.

Но въпреки фамозното минало на Фед покрай всички предишни монетарни рестрикции, възстановяването остава исторически слабо. В продължение на 5 последователни години Федералният резерв прогнозираше по-бърз растеж, само за да преразгледжа прогнозите си отново и отново.

Централните банкери обвиняват слабия растеж за фискалните политики и икономическите неприятности навсякъде по света, но едно нещо, което не може да се предвиди, е доколко самостоятелните действия на Фед са допринесли за недоверието в политиката, която подкопа бизнес инвестициите. Банковото кредитиране продължава да бъде слабо. Това е една от причините за факта, че паричната маса не се е увеличила с много, за да запали отново риска от инфлация. В един момент председателят на Фед трябва да поеме някаква отговорност за  посредствения растеж и за липсата на ръст на реалните доходи.

Най-големият тест ще бъде, когато наследниците на Бернанке ще бъдат задължени да отпуснат юздите на неговите политики. Ако Фед може да прекрати програмата си за изкупуване на облигации и да превключи на режим с нормални лихвени проценти, като същевременно задържи темпото на възстановяване, то неговият паричен експеримент ще бъде наистина успешен. Но ако той приключи зле, с растеж в застой, или с издуването на балони при някои активи, или ако инфлацията процъфти, която ще изисква бързото покачване на лихвените проценти, то Федералният резерв на Бернанке няма да бъде в състояние да реагира.

Това може би ще бъде най-големият бъдещ риск, особено когато Фед ще трябва да повиши лихвените проценти. Политиците – дори и някои консервативни анализатори – приеха за даденост, че Фед е длъжен да намали безработицата и да направлява бизнес цикъла. Наследникът на Бернанке – Джанет Йелън – вярва в това горещо. А тя със сигурност ще има шанса да го докаже. Наследството Бернанке-Йелън всъщност се крие в това, че истинският тест за всеки цикъл на паричната политика не е как започва той, а как завършва.