Пита ли някого Фед, преди да промени курса на паричната си политика?

Федералният резерв на САЩ спази обещанието си и намали с още 10 млрд. долара покупките на облигации до 65 млрд. долара месечно.

Какво бе по-различното този път? Последва вълна от масови разпродажби. Снощи фондовите борси в Америка затвориха на червена територия. Днес ги последваха и водещите пазари в Азия. Реакцията на пазарите е странна, имайки предвид, че те приеха положително решението на централните банкери от декември. Тогава те за пръв път понижиха месечните покупки на активи.

Причината се крие и в негативните икономически данни както от Китай, така и от азиатските държави като цяло. Разпродажбите на развиващите се пазари от последните дни, действията на техните централни банки и правителства за обуздаване на инфлацията и обезценяване на валутите им чрез повишаване на лихвените проценти също е една от основата причина за песимистичните настроения на инвеститорите.

Правилната комуникация с пазарите и навременното обявяване на действията. Именно това сa предизвикателствaтa както пред следващия председател на Фед Джанет Йелън, така и пред централните банкери като цяло. Бен Бернанке й преотстъпва мястото си на 1 февруари след изключително успешно управление на централната банка през годините на финансова криза.

Въпросите, които изникват, са няколко. Ще продължи ли Йелън сегашната политика на Бернанке? Ще предприеме ли друг подход? Ще срещне ли съпротива на Стенли Фишер, например, който заема нейния пост?

Възможните сценарии ще са три. Първо, Фед ще изпълни плана си и до средата на 2014 г. ще прекрати покупките на облигации. Второ, с отслабването на покупките страната може да навлезе в рецесия, което да принуди Йелън да повиши обема им през лятото. И трето – след излизането от програмата на количествените улеснения да се гледа вече на покачването на лихвените проценти, които след началото на кризата са почти до нулата.

По време на изслушването си пред Банковата комисия на Сената Джанет Йелън защити енергично политиката на Фед. Тя каза, че ще приоритизира борбата с безработицата, отколкото да преследва целта за инфлацията от 2% на всяка цена. При по-рязък скок в инфлацията обаче Йелън ще бъде принудена да покачи лихвените проценти по-рано от планираното. Очакванията са, че ултра ниските лихви ще се задържат до 2015 г. дори и след това.

Все пак очакванията са, че новият председател на институцията ще продължи курса по свиване на мащабните стимули, чиито позитивни ефекти вече са останали в историята.

Но е възможно нещо ще се обърка, твърдят анализатори. В хода на възстановяването и/или ще се образува балон на финансовите активи, или ще се появи инфлация.

Придържането към бъдещите насоки я противопоставя и срещу заместник-председателя на Фед Стенли Фишер. Той оспорва ефективността на инструмента на централната банка и изразява опасения, че използването му може да принуди промяна в подхода, ако икономическите данни се подобрят.

На финансовите пазари изявленията на Фед в частност за покупките на облигации отдавна се следят изключително точно. Федералният резерв е налял по този начин вече близо 4 трлн. долара, за да подкрепи икономиката.

Тук идва и следващият въпрос – пита ли някого Фед преди да смени курса на паричната си политика? Не. Банкерите гледат данните за напредъка на икономиката на САЩ, трудовия пазар и инфлацията. Те не се обръщат към развиващите се пазари, към които поеха огромни капитали, стимулирани от ниските лихвени проценти, превръщайки някои от инвестициите в спекулативни.

Когато за пръв път през май Бернанке намекна за прекратяването на количествените улеснения, последва отлив на капитали. Сега сме свидетели на същото действие, но ефектът е предизвикан и от закъснелите структурни реформи. Те трябваше да облекчат трудовото законодателство и да привлекат дългосрочни инвестиции в развиващите се държави. Без тези реформи много от развиващите се икономики ще изгорят, ако Фед се забави твърде дълго и реши да прекрати паричните стимули отведнъж по-късно.

Последните данни за безработицата и за инфлацията подсказват, че те се доближават до гонените от централната банка цели. През декември безработицата спадна до 6,7 на сто, а инфлацията се качи до 1,5% на годишна база. банкерите са се прицелили в цифрите 6,5 и 2 на сто. Неведнъж те изразиха готовност да покачат лихвените проценти, когато целите бъдат изпълнени. Ето защо предизвикателствата пред Йелън са всъщност предизвикателствата както и пред развиващите се пазари, така и пред световната икономика.

Повече по темата можете да разберете от разговора между Иван Нончев от Bulgaria On Air и Свилен Колев от Investor.bg!