С края на 2013 г. усилията за съживяване на растежа във водещите световни икономики, с излючение на еврозоната, имат благотворен ефект по целия свят. Всички надвиснали над глобалната икономика проблеми са с политически характер, пише Джордж Сорос за сайта project-syndicate.org. След 25 години на стагнация Япония се опитва да възкреси икономиката си чрез вливане на ликвидност в безпрецедентни мащаби. Това е рискован експеримент: по-бързият растеж може да вдигне лихвите, което да направи обслужването на дълговете неустойчиво. Премиерът Шиндзо Абе обаче по-скоро ще поеме този риск, отколкото да обрече страната на слаб растеж. Съдейки по обществената подкрепа така би постъпил и всеки японец. На другия полюс е Европейсият съюз, който върви към продължителна стагнация, от каквато Япония отчаяно се опитва да излезе. Залогът е всиок: страните членки може да преживеят изгубено десетилетие, което лесно да разруши Съюза. Конструкцията на еврото, което бе базирано на германската марка, има фатален недостатък. Създаването на обща централна банка без общо финасново министерство означава, че правителствените дългове са във валута, която никоя страна членка не контролира, което ги прави уязвими на фалит. В резултат от краха през 2008 г. няколко страни членки задлъжняха прекалено, а рисковите премии направиха разделението между кредитори и длъжници в еврозоната постоянно. Този вграден дефект на еврото можеше да бъде изправен чрез въвеждането на общи еврооблигации. За съжаление германският канцлер Ангела Меркел, отразявайки радикалната промяна в немското отношение към европейската интеграция, изключи това. Преди обединението Германия беше двигателят на интеграцията, но сега, обременени от разходите по обединеието, немските данъкоплатци са решени да не финансират европейските длъжници. След кризата от 2008 г. Меркел настояваше, че всяка страна трябва да се грижи за своите финансови институции и че правителствените дългове трябва да се изплатят напълно. Без да го съзнава Германия повтаря фаталната грешка на Франция след края на Първата световна война. Настояването на френския премиер Аристид Бриан за репарации (от страна на Германия – бел. ред.) доведе до възхода на Хитлер. Днес политиката на Меркел предизвиква екстремистки движения в останалата част на Европа.
Настоящата рамка на еврото е постоянна, защото Германия винаги би направила необходимото, за да запази единната валута, а и защото европейските власт биха наказали всяка държава, която я оспорва. Въпреки това пикът на финансовата криза още не е преминал. Европейските финансови власти мълчаливо признаха, че мерките за икономии са контрапродуктивни и спряха налагането на допълнителни бюджетни ограничения. Това даде известна глътка въздух на задлъжнелите страни и дори при липсата на перспективи за растеж финансовите пазари се стабилизираха.
Бъдещите криза биха били поличтически по произход. В действителност това вече е очевидно, защото ЕС стана толкова фокусиран навътре, че не може да реагира на външни заплахи, било то от Сирия или Украйна. Перспективата обаче далеч не е безнадеждна: възобновяването на заплахата от Русия може да обърне тенденцията за дезинтеграция. В резултат кризата трансформира ЕС от нещо, което предизвикваше ентусиазъм в нещо съвършено различно. Това, което трябваше да бъде доброволна асоциация на независими държави, която жертва част от суверинитета си за общото добро - въплъщение на принципите на отвореното общество - сега се превърна в отношения между кредитори и длъжници, която нито са доброволни, нито са равни. Всъщност еврото може да разруши напълно ЕС.
03:04 | 13.09.22 г.