Алтернативни измерители на националните кредитни рейтинги

Финансовата криза постави рейтингите на ЕС и САЩ във фокуса по начин, който досега не бе виждан. Преди се приемаше за даденост, че всички правителства от еврозоната могат да вземат заеми при приблизително същата лихва като Германия и че САЩ, Великобритания и Германия имат топ ААА рейтинг, пишат в сайта voxue.org Вито Полито, старши икономически лектор от Университета на Бат и Майк Уикънс, професор по икономика от Университета в Йорк. След кризата рейтингите на САЩ и Великобритания бяха понижени с една степен през 2012 г., а на няколко държави от еврозоната рейтингът бе свален по-сериозно в средата на 2011 и началото на 2012 г., след като рискът им от неплатежоспособност нарасна съществено. Всичко това засегна драматично фискалните политики, доверието в институциите и управлението на ЕС, както и в кредитните агенции. Досега се приемаше, че ролята на фискалната политика по време на рецесия е да стабилизира производството и заетостта. В страните, засегнати от кризата, първата грижа на фискалната политика бяха растящите нива на дълг, възможността за неплатежоспособност, необходимостта да се поддържа достъпът до капиталовите пазари и цената на финансирането. Следователно основната цел на фискалната политика бе да поддържа добър кредитен рейтинг или да го подобри. Това доведе до мерките за икономии, въпреки че безработицата бе висока и се покачваше. Агенциите за кредитен рейтинг и европейската комисия Трите основни източници на рейтинги са водещите агенции Fitch Ratings, Moody’s Investors Service и Standard & Poor’s, като кризата усили влиянието им. В същото време обаче те бяха обвинявани за различни неща. Като резултат от свалянето на рейтингите на държави от еврозоната те бяха обвинявани, че са изострили дълговата криза във валутния съюз и че са допринесли за увеличаването на разходите за финансиране над устойчивите нива за много държави. Те обаче бяха обвинявани и че не са предвидили дълговата криза и че са понижили рейтингите твърде късно. През ноември 2011 г. ЕК публикува предложение за по-строги правила относно рейтинговите агенции, за да станат те по-прозрачни и отговорни и за да се увеличи конкуренцията в сектора. Комисията подчерта ролята на конфликтите на интереси, политическото вмешателство и неефективностите в методологиите на рейтинговите агенции. Предложението също така препоръча създаването на европейска рейтингова агенция, която да неутрализира влиянието на американските. Впоследствие планът за европейска агенция бе изоставен заради високите му разходи.