В свой анализ, поместен на Рrojeсt Syndicate, бившият главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ) проф. Саймън Джонсън предупреждава развиващите се пазари да се подготвят още сега за бъдещата промяна на паричната политика на Федералния резерв на САЩ (Фед). Ето и какви са неговите съвети.
Нестабилността на финансовите пазари, предизвикана от изявлението на председателя на Фед Бен Бернанке през май, че централната банка може да намали обема на месечната си програма за изкупуване на облигации, породи притеснения навсякъде по света. Те бяха от сорта на: „Моля Ви, г-н Бернанке, погледнете и състоянието на нашите икономики, когато решавате дали да прекратите програмата си за количествени улеснения.“
Това няма да се случи. Фед ще определи курса на паричната си политика спрямо икономическите данни от САЩ. И икономисти, и политици от целия свят трябва да разберат това и да се подготвят.
Истина е, че през последните няколко години Фед изразяваше загриженост за финансовото състояние на определени региони от света. През есента на 1998 г. тогавашният председател на Фед Алън Грийнспан склони лихвените проценти да бъдат понижени отчасти заради кризата на развиващите се пазари в Азия и Русия. За тези си усилия той бе изобразен на корицата на списание Time като един от тримата от „Комитета за спасяване на света“ (другите двама бяха Лари Съмърс, който преди месец отказа да наследи Бен Бернанке на поста, и Робърт Рубин, който бе министър на финансите в администрацията на президента Бил Клинтън – бел. ред.).
Наскоро Фед разшири суаповите линии за избрани развиващи се пазари и, което е по-важното, към Европейската централна банка (ЕЦБ). През 2007 г. проблемът в еврозоната бе, че най-големите банки на континента заемаха средства в долари и когато кредитните условия бяха затегнати, те не можеха толкова лесно да се сдобият с долари, за да продължат да финансират своите операции. Без никакво колебание Фед осигури помощ на европейската банкова система, за да остане платежоспособна.
Но това не е същото, като да определяш своята парична политика според състоянието на чуждестранните икономики. По силата на закон (т.нар. Federal Reserve Act – бел. ред.) Фед е отговорен да поддържа ниски безработицата и инфлацията в страната. Членовете на Федералната комисия за отворения пазар (Federal Open Market Committee, или FOMC) само могат да разтълкуват какво точно означава това. Например, те често променяха вижданията си за приемливото ниво на безработица. Невинаги са се стремели към ниво на инфлация от 2%, както днес считат това за приемливо.
Разбира се, FOMC чудесно осъзнава ролята на американския долар за световната икономика. Тази роля извървя дълъг път. На конференцията в Бретън Уудс през 1944 г. политиката на САЩ придоби един основен принцип – страните трябва да бъдат насърчавани да държат част от резервите си в долари. Превърнали се в най-големия кредитор след Втората световна война, САЩ извървяха своя път. Когато през 70-те години на XIX век системата на фиксирани валутни курсове от Бретън Уудс се разпадна, повечето смятаха, че силата на американския долар като международна резервна валута ще отслабне.
18:54 | 12.09.22 г.