Европейската централна банка (ЕЦБ) не бива да обявава следващата си стъпка за разхлабване на паричната политика, след като наскоро тя понижи основната лихва. Това сподели шефът на Bundesbank Йенс Вайдман в интервю за немския вестник Die Zeit , цитирано от Ройтерс.
В началото на ноември ЕЦБ свали лихвите до рекордно ниско ниво. Банкерите изразиха готовност да ги намалят още, за да не би възстановяването на еврозоната да изгуби своята скорост, след като инфлацията падна до 0,7% - далеч под целта от 2 на сто.
„Комитетът просто разхлаби още паричната политика. Ето защо не смятам, че е разумно незабавно да се възвести началото на следващия кръг“, са точните думи на Вайдман.
Миналата седмица пък членът на Изпълнителния съвет на банката Петер Прает сподели, че има вероятност ЕЦБ да започне да купува активи, за да приближи инфлацията близо до целта.
Слуховете, че Европейската централна банка (ЕЦБ) може да приложи още нетрадиционни мерки скоро, се увеличават, на фона на скорошното понижение на основния лихвен процент и продължаващия дефлационен процес. Всички знаем, че това звучи сякаш последният курс на действие на Марио Драги може да е към края си, пише на сайта minyanville.com инвестиционният стратег на Pension Partners Майкъл Гайед.
В края на краищата, когато лихвените проценти достигнат нулата, политическите възможности ще бъдат все по-ограничени. Няколко предложения витаеха в публичното пространство – от въвеждането на отрицателни лихвени проценти по банковите депозити при ЕЦБ до осъществяването на по-мащабни количествени улеснения (QE), каквито има в САЩ и Япония.
Що се отнася до негативните лихвени проценти - те със сигурност ще изкарат парите от банките и ще ги влеят в икономиката, докато обемът на неизползвания паричен ресурс бива „намаляван“. Това обаче крие много странични ефекти и непредвидими последици, които могат да бъдат опустошителни при такъв ход.
По отношение на количествените улеснения все още не може да се прецени дали покупките на облигации са действително ефективни, предизвиквайки отново инфлация в икономиката, за разлика от самите пазари на активи. Въпреки това количествените улеснения вероятно ще оставят много по-малък белег в сравнение с отрицателните лихвени проценти.
До някаква степен действията на Японската централна банка и на Федералния резерв подготвиха почвата и поставиха рамките, така че ЕЦБ да въведе количествените улеснения, дори ако няма доказателства в подкрепа способността й да възстанови икономическия растеж.
Някой би предположил, че Германия ще бъде против. Въпреки това, колкото по-нагоре се качва курсът на еврото, толкова по-податливи ще се окажат германските политици към количествените улеснения и идеята, че те ще предизвикат поевтиняване на валутата и ще разпалят растеж, базиран на износа, по подобие на това, което се случи в Япония.
Разбира се, най-трудното нещо за една централна банка е да не прави нищо. Но залогът на Драги, че ще „направи всичко необходимо“ в защита на еврото, е поставен под натиск. Времето тече, дефлацията продължава да се настанява удобно, а намеренията за поемане на повече риск едвам докосват нови върхове.
Испания се счита за по-рискова страна и по-чувствителна на подновяването на инфлацията в сравнение с по-голямата и „по-безопасна“ Германия. Забележете - Испания изостава, след като дефлационните опасения привлякоха все по-голямо внимание.
Ако европейските пазари на активи започнат да залитат, ЕЦБ може да няма друг избор освен да предостави на активите повече стимули, с които да се справят с назряващия дефлационен натиск.
Въпреки това тези инструменти в крайна сметка може и да не сработят под условията и последиците, които трябва да имат за икономиката. Всичко това означава, че ще дойдат повече пари, които ще причинят продължително разминаване на пазарите на активи с базовите показатели.
Изисква ли се допълнителен анализ? Не. Не и когато централните банки продължават да се опитват да се преборят с продавачите на късо чрез печатането на пари.
18:04 | 13.09.22 г.