Рискува ли еврозоната дефлация в японски стил?

След като инфлацията в еврозоната спадна до най-ниското си ниво от четири години насам, някои анализатори твърдят, че има риск регионът да изпадне в дефлационна спирала в японски стил, пише Кати Холидей за CNBC. През октомври еврозоната отчете инфлация от 0,7% на годишна база спрямо 1,1% за септември. Потребителската инфлация в Япония през септември бе 1,1% на годишна база, като същинската, която изключва петрола, но включва колебливите цени на храните, бе 0,7%.  Япония, третата най-голяма икономика в света, е измъчвана от дефлация близо две десетилетия, като едва наскоро инфлацията започна да надига глава след агресивнтие монетарни стимули на централната банка. Притесненията за понижаваща се инфлация накараха ЕЦБ да понижи с четвърт пункт до 0,25% основната си лихва. „Политиците в Европа са принудени да действат, защото не искат Старият континент да се превърне в следващата Япония“, коментира Кати Лиен, управляващ директор Валутни стратегии в BK Asset Management. „При спадащата потребителска инфлация и понижението на цените на производител дефлацията се превръща във все по-голям риск за еврозоната.“ Еврозоната показа знаци за възстановяване през тази година, след като отчете 0,3% растеж през второто тримесечие, излизайки от най-дългата си рецесия от 40 години. Според Лиен обаче анемичният растеж, особено в периферията на валутния съюз, превръща дефлацията в сериозен риск. „След финансовата криза в Япония банките трябваше да преструктурират активите си, свивайки кредита за фирмите, което засегна техните баланси. Компаниите трябваше да съкращават разходи и да се преструктурират“, посочва Мартин Шулц, старши икономист във Fujitsu Research Institute. "Когато фирмите трябва да съкращават разходи те създават дефлация. Това се случва в Южна Европа и с това трябва да се бори ЕЦБ“, казва той. Други анализатори правят паралел между настоящите демографски характеристики на еврозоната и тези на Япония при старта на дефлационния й период.

Според Фредерик Нойман, управляващ директор в HSBC, дефлацията в Япония се е отприщила когато населението в работоспособна възраст започва да се свива през 1997 г. Той изтъква, че сега някой страни в Европа се намират в същата позиция.

Икономистът обаче добавя, че има ясни разлики между инфлационните перспективи на Европа и Япония, посочвайки, че проблемите с демографията и задлъжнялостта на Япония са били далеч по-устойчиви.

„Европа като цяло няма такъв голям проблем с частния си дълг като Япония. Сравнения могат да се правят между Япония и някои от периферните страни в еврозоната, но не всички“, казва Нойман.

"Германия, например, както и някои от северните страни в Европа, не страдат от прекомерни нива на частен дълг. Това е ключова разлика с Япония, която през 90-те бе изправена пред сериозния натиск за намаляване на задълженията в частния сектор.“

Икономистът отбелязва още, че дефлационният натиск не е проблем само за Европа и Япония, посочвайки, че инфлацията в САЩ през септември е спаднала до 1,2% на годишна база спрямо 1,5% през август и 2% през юли.