Как възстановяващата се еврозона се стреми да се справи с дълговете?

Докато най-слабите страни членки на еврозоната изпълзяват от най-дългия си период в състояние на рецесия, познат в най-модерната история, техните възможности за възстановяване се стопяват заради растящите планини от дълг, чиито нива са по-големи дори преди четири години, когато се разрази финансовата криза.

Италия, Гърция, Ирландия и Портуталия имат публични задължения, значително надвишаващи размера на брутния им вътрешен продукт за годината и рискуват едно „изгубено десетилетие“ в японски стил заради ниския темп на икономически растеж и високата безработица, тъй като те проправят бавно своя път към изхода от неприятностите, пише Ротйерс.

Средното съотношение между дълга като част от БВП на 17-те страни, приели еврото, е около 95% - по-ниско в сравнение с това на САЩ и далеч под това на Япония, но изключително опасно за застаряващите нации, които не могат да печатат пари самостоятелно и да девалвират своята валута.

Официалната позиция на Европейския съюз (ЕС) е, че всяка една спасявана страна трябва да разчисти собствената си бъркотия и да си проправи път отново към растежа без облекчаване на дълга, с изключение може би на Гърция, която се счита за по-специален случай.

Икономисти и малцинството от управляващите в ЕС казват, че тези намерения са политически и социално несъстоятелни и Европа ще трябва да помисли за някаква по-широка форма на облекчаване на дълговете, може би чрез Европейската централна банка (ЕЦБ).

За такъв тип политика страните с ниски бюджетни дефицити като Германия, с възможности за маневриране, могат да прибегнат до провеждането на по-експанзионистична бюджетна политика, за да балансират разходите в държавите от периферията, докато ЕЦБ ще закупи и ще изтегли по-слабите държавни ценни книжа.

Нито единият вариант не е възможен при положение, че страхът на Германия от инфлацията и яростната съпротива сред страните от северна Европа за евентуално споделяне на товара на дълговете на другите европейски държави.

Според белгийския икономист проф. Пол де Граув от London School of Economics страни като Гърция и Португалия ще изпаднат в неплатежоспособност рано или късно, тъй като политиците им няма да приемат да бъдат притискани да прехвърлят ресурси с години на богатите северни кредитори.

В еврозоната дефолтът остава табу дори и след причинените загуби на частните облигационери на Гърция през 2012 г.

Дълговата криза в еврозоната се влошава въпреки твърденията за обратното. Но как можем да излезем от нея? Този въпрос поставиха авторите на изследване, публикувано на сайта Voxeu, Пиер Пари, главен изпълнителен директор и основател на Banque Pâris Bertrand Sturdza и Чарлз Виплож, професор по международна икономика в Graduate Institut в Женева.

Те предлагат пет възможни решения, с които страните да редуцират опасните нива на своя дълг. Ако се вгледаме по-задълбочено в детайлите, изглежда, че единствената възможност, която едновременно е реалистична и ефективна, е страните да обявят фалит като продадат дълга си на Европейската централна банка. Като оставим моралния риск настрана, опрощаването на дълга веднъж завинаги ще сложи край на дълговата криза.

Решението, според тях, е генериране на бюджетни излишъци, продажба на държавни активи, преструктуриране, опрощаване или монетизация на дълга.

Дори и изпълнени заедно тези решения ще бъдат недостатъчни, политически неприемливи или просто ще прехвърлят товара към по-слабите банки и опрощаващите нации като Германия, чийто дълг ще набъбне до може би 110% от БВП.