Няколкото реформи, които реализира президента Франсоа Оланд – данъчните облекчения за бизнеса, по-гъвкавите трудови договори в предприятията и свиването на държавните разходи, не промениха икономическата динамика на Франция. Второто по сила национално стопанство в еврозоната продължава да страда от проблеми с конкурентоспособността на външните пазари, ниската рентабилност и слабите иновативни умения на местните компании.
Париж несъмнено осъзнава своите проблеми. Загрижени гласове по повод липсата на структурни реформи и усилия за намаляване на публичния дефицит обаче се чуват и от съседна Германия, пише Le Point. Чудите се защо този проблем касае германците вместо цинично да приветстват неразбориите при западните си съседи? Много просто – влиянието на Франция тласка и Германия напред.
Вярно е, че положението на юж от Ламанша е тревожно и въпреки посочените по-горе реформи страната отчита ограничено развитие. Освен всичко управляващите в Париж традиционно се славят с избягването си на радикални промени. Факт, който нееднократно е носил негативи на републиката.
Размерът на разходите за труд в страната продължава да е прекалено висок на фона на съседните държави. Почасовата ставка от 36 евро нахвърля тази дори и в първата по сила икономика в Европа – Германия, където достига 35 евро. В Испания пък нивото е 22 евро на час.
Това до голяма степен обяснява продължаващата загуба на пазарен дял и влошаването на външната търговия. Задържането на високи цени на продуктите доведе до спад на търсенето на френски стоки в чужбина с 11% в последното десетилетие. За сравнение, този процент в Германия е едва 3%.
Логично, слабият експорт повлия негативно на френските индустриални компании, като сви печалбите и конкурентоспособността им. Те вече не разполагат и с достатъчно средства за модернизация, като според данни от 2012 г. френската индустрия е закупила шест пъти по-малко оборудване от колегите си в Германия.
Индустриалното боксуване на Франция в последните години естествено затвърди вечния конкурент Германия като икономически център на региона. Този неприятен за Париж факт постави под допълнителен натиск техническия прогрес във Франция. Ръстът на производителността остава много слаб, а икономическият растеж се движи около нулата. Налице са и множество демографски проблеми, свързани със застаряващото население.
Структурното влошаване на икономиката и лошите перспективи пред растежа обясняват трудността, пред която са изправени френските управляващи в опитите си да намалят публичния дефицит. Според изчисления на Европейската комисия през настоящата година размерът му ще достигне 4% от БВП, а през 2014 г. – 4,2 на сто. Но как може да бъде понижен с дългосрочен растеж близък до нулата?
Истината обаче е, че германците се тревожат от настоящото положение, надявайки се, че Франция все пак ще реализира необходимите реформи. Но защо не се радват на затруднението на вечния си конкурент? В края на краищата загубата на конкурентоспособност на Франция допълнително засилва германската индустрия. Публичният дефицит във Франция пък би трябвало да доведе до по-голямо доверие на инвеститорите в германския дълг.
Аргументът, че Германия се нуждае от силна Франция обаче е малко по-убедителен. От една страна печалбите от пазарния дял на Германия в други страни в еврозоната компенсират продължаващите проблеми, с които се сблъсква Берлин. От друга обаче страните от 17-членния валутен съюз представляват само 37 % от германския експорт.
Същевременно правителството в Берлин осъзнава, че ако финансовите пазари са разтревожени за ситуацията във Франция негативите може да се пренесат върху еврото. Силни Германия и Франция могат да подкрепят заедно затъналите Испания и Италия. Силна Германия обаче не може да подкрепи сама Франция, Испания и Италия. А освен политически провал крахът на еврото би имал и огромна икономическа цена,тъй като германската икономика е отпуснала кредити в размер 3 трлн. евро на други страни в еврозоната.
Несъмнено тези рискове са твърде големи, за да иска Берлин отслабването на Париж. Напук на историята.
03:25 | 13.09.22 г.