Ако някой някога се e съмнявал, че Нобеловата награда за икономика е просто един фарс, новината от понеделник несъмнено е разсеяла и най-малките му опасения.
В чест на техния безспорен принос към разбирането на пазарните механизми и цените на активите Нобеловият комитет удостои с наградата трима американски икономисти.
Според Юджийн Фама от Чикагския университет фондовият пазар е рационален. Робърт Шилер от Йейл от своя страна смята, че не е така. Колегата на Фама в Чикаго Ларс Петер Хансен пък е иконометрик.
Фама поставя въпроса дали т.нар. "балони" съществуват. Шилер не ги подлага под съмнение, като по думите му са "лесно разпознаваеми". Фама смята, че цените на жилищата в САЩ не са част от проблема с раздуването на балона през 2006 г., а и по-назад във времето. Шилер предупреди, че проблемът с пазарните стойности в сектора е бил наличен дори доста преди катастрофата.
Фама мисли, че никога не трябва да се правят дългосрочни прогнози за пазара, тъй като бъдещите движения са напълно непредвидими. Шилер най-общо казва, че през по-голямата част от миналия век известиторите са могли да предугаждат лесно развитието на борсите. Всичко, което наистина е трябвало да направят, е да инвестират, когато цените се понижат. Тези, които са инвестирали при по-високи котировки, обикновено са постигали по-ниска възвръщаемост.
Анализът, който Шилер базира на публично достъпни в интернет данни, всъщност предлага на инвеститорите най-надеждната система за "разчитане" на пазара.
С други думи, Нобеловият комитет е удостоил с наградата мъж, известен с тезата, че никой не може да победи пазара, и в същото време мъж, който казва, че това е възможно.
При подобно тълкувание на фактите и събития изниква само един въпрос – шегувате ли се?
Джоан Робинсън трябваше да бъде жива, за да види това. Покойният голям икономист от Кеймбриджкия университет бе отхвърлен от Нобеловия комитет в средата на 70-те години, когато всички очакваха да спечели приза. Някои залагаха на прост сексизъм. Други пък намесваха политически фактори.
Интересна теза изтъкваше Стивън Русиъс, икономист и бивш ректор на икономическия департамент към колежа Васар в Мичиган. Според него Нобеловата награда за икономика не трябва да съществува. "Икономиката не е естествена наука като физиката или химията", посочваше той.
За нагледен пример той представяше, че през 1976 г. Нобеловият комитет е дал наградата на един сравнително консервативен икономист като Милтън Фридман, а пет години по-късно на един значително по-либерален като Джеймс Тобин. Това е все едно Нобеловата награда за физика да отиде първо при специалист, който казва, че Земята е кръгла, а след това при такъв, който смята, че е плоска. Класически фарс.
Днес Нобеловият комитет се опитва да се бори със собственото си противоречие, като казва, че по същество идеите на Фама в краткосрочен план съвпадат с възгледите на Шилер в по-дългосрочна перспектива. Решението обаче изглежда като компромис между две враждуващи фракции – тази на рационалистите и тази на емпириците.
Нека погледнем движението на водещия индекс S&P 500 в последните 20 години. Да погледнем и развиващите се пазари. Също и златото, среброто, облигациите, жилищата. Пазарите изглеждат ли ви рационални? Имало редки "балони" и такива, които трудно се забелязват? Сериозно ли?
Изглежда, че голяма част от решенията се базират на псевдонаука и маркетинг. Очевидно Нобеловият комитет е съгласен и не е съгласен по едно и също време. Какъв абсурд...
14:06 | 06.09.22 г.