Що се отнася до Германия, драмата с евро кризата е приключила. Темата почти не бе засегната по време на предизборната кампания в страната. Канцлерът Ангела Меркел направи всичко необходимо за оцеляването на еврото. Тя направи това с най-малките разходи, които Германия можеше да направи – подвиг, с който си спечели подкрепата както на проевропейски настроените германски граждани, така и на тези, които вярват, че тя може да защитава интересите на страната. Грандиозната й победа на изборите не бе изненадваща.
Милиардерът и собственик на Soros Fund Management Джордж Сорос коментира ролята на Германия като спасител на еврото пред сайта Project Syndicate. Финансистът отваря темата за еврооблигациите и излага своите виждания за това как те биха излекували дълговата криза в еврозоната.
Победата на Меркел бе пирова. Статуквото в еврозоната не е нито приемливо, нито устойчиво. Всеки икономист би описал ситуацията като ниско равновесие. Аз я определям като кошмар. Такъв, който причинява ужасяваща болка и страдания. Те лесно биха могли да бъдат избегнати, ако погрешните схващания и табутата, които ги причиняват, бъдат разсеяни. Проблемът е, че страните длъжници понасят цялата болка, докато кредиторите причиняват погрешните схващания и табутата.
Един пример са еврооблигациите, които Меркел заклейми като табу. Все още те са очевидното решение за изхода от кризата с еврото. Още с присъединяването си към еврозоната, държавните ценни книжа на страните членки бяха изложени на риск от дефолт.
Развитите държави никога не изпадат в неплатежоспособност, защото те винаги могат да напечатат пари. Но, когато преотстъпим това право на една независима централна банка, страните членки на еврозоната се оказват в позицията на развиващи се държави, които са взели заем в чуждестранна валута. Нито властите, нито пазарите са разпознали това преди кризата, свидетелствайки за погрешното им мислене.
Когато в обращение бе въведено еврото, властите всъщност заявиха, че държавните облигации на страните членки са безрискови. Търговските банки можеха да ги държат без да отделят допълнителни резерви, а ЕЦБ ги прие наравно със същите условия, по които предоставяше своите отстъпки. Това създаде перверзно поощрение за търговските банки да купуват по-слаб държавен дълг с цел да спечелят от няколкото базисни пункта, след като диференциала на лихвените проценти на практика се доближи до нулата.
Но сближаването на лихвените проценти всъщност причини отклонение. По-слабите държави се радваха на подем в сектора на недвижимите имоти, потреблението и инвестициите, докато Германия, нагърбена да носи фискалната тежест на обединението, трябваше да въведе мерки за строги икономии и да проведе структурни реформи. Това е произходът на кризата в Европа, но по това време не беше разпозната. Дори и днес тя все още не може да бъде разбрана.
Преобразуването на всички неизплатени държавни облигации (с изключение на Гърция) в еврооблигации до момента ще бъде най-доброто лекарство. Процесът няма да изисква никакви трансферни плащания, защото всяка страна ще бъде отговорна за обслужването на собствения си дълг. Това ще наложи по-стриктна пазарна дисциплина в страните длъжници в сравнение с тази, която е налице сега, защото те ще могат да емитират еврооблигации само за да рефинансират старите си задължения. Всеки допълнителен заем ще бъде за тяхна сметка, а пазарите мога да налагат наказателни лихви за прекомерно големи заеми.
Еврооблигациите значително ще намалят разходите на свръхзадлъжнелите страни и ще постигнат много за възстановяването на равнопоставеността в еврозоната. Кредитният рейтинг на Германия няма да бъде изложен на опасност, защото еврооблигациите ще се сравняват с облигациите, издадени от други големи държави.
Еврооблигациите няма да излекуват различията в конкурентоспособността. Държавите от еврозоната все пак ще трябва да извършат свои собствени структурни реформи. Но те могат да компенсират основния недостатък на еврото. Всички алтернативи са по-лоши – те или включват трансферни плащания, или създават неравнопоставеност, или и двете. А и що се отнася до опозицията на Меркел – при тях за еврооблигации и дума не може да става.