След като световната финансова система почти се срина преди пет години, американците вече основателно могат да празнуват своята победа. В интересен анализ от страниците на вестник Wall Street Journal колумнистът Дейвид Весел ни припомня интересни факти за обстоятелствата, предизвикали световната финансова криза, и отраженията им върху глобалната система днес.
Американската икономика расте и показателят БВП на глава от населението връща предкризисните си стойности. Безработицата пада. Банките се съвзеха и изплатиха обратно почти 245 млрд. долара на данъкоплатците – толкова, колкото те наляха в банките. Фондовият пазар възстановява позициите си. Нетните доходи на домакинствата също изглеждат прилично.
Или с други думи - американците с право се чудят защо нещата са все още толкова зле и се надяват, че нещо може да се направи по различен начин, за да се облекчи продължителната икономическа болка.
Дори и след четири години на икономически растеж 11,3 млн. души все още са безработни. Заетостта се покачва, но е с 1,9 млн. работни места по-малко в сравнение със заетите през 2008 г.
Цените на жилищата се покачват, но един на всеки шест ипотечни заема е по-голям от стойността на самото жилище. Доходите на едно средностатистическо домакинство са с 5% по-ниски в сравнение със септември 2008 г. и коригирани с инфлацията.
Мина достатъчно време, за да бъдат идентифицирани ключовите моменти в борбата за спасението на световната икономика – достатъчно време, за да умуват и главните действащи лица. Те предотвратиха възникването на втора Голяма депресия, но, да, можеше и да стане по-зле. Но можеше ли да бъде по-добре? Дали грешните стъпки влошават кризата или сеят семената на следващата?
Колко голям е да си твърде голям?
Първото домино, което се срути на Wall Street, бе Bear Stearns. JP Morgan Chase го хвана, макар и с правителствена помощ, а много инвеститори заключиха, че правителството няма да допусне институции с важно значение да фалират – предположение, което ще се окаже тотално погрешно само няколко месеца по-късно.
За да спаси Bear Stearns, през март 2008 г. Федералния резерв на САЩ (Фед) хвърли 29 млрд. долара от тези на данъкоплатците, за да осъществи сделката. Председателят Бен Бернанке я нарече „трудният избор“. Това била „първата“ намеса на Фед за спасяването на институция извън неговите правомощия посредством финансовата мрежа за сигурност.
Г-н Бернанке и неговите колеги финансови генерали Хенри Поулсън, тогава министър на финансите (МФ), и Тим Гайтнър, президент на Федералния резерв в Ню Йорк, казват, че спасяването на Bear Stearns било необходимо, защото банката била свързана с останалата част от системата. Те изтъкваха, че са върнали и всички пари на данъкоплатците.
Най-голямото домино бе Lehman Brothers – инвестиционната банка, която бе завлечена от лошите жилищни заеми. Решението да се изчака, след като банката изпада в несъстоятелност през септември 2008 г., е второто предположение за възникване на кризата. "Като погледна назад, ми се струва, че е много трудно да се спори, че това не е било грешка", казва Фредерик Мишкин, преподавател по икономика в Универсистета в Колумбия, напуснал ръководните органи на Фед през август 2008 г.
10:15 | 14.09.22 г.