Стиглиц: Пет години след началото на кризата чашата е на една четвърт пълна

Когато американската инвестиционна банка Lehman Brothers фалира през 2008 г., предизвикайки най-голямата глобална финансова криза от Голямата депресия насам, се очерта широк консенсус относно причините за фалита. Балонизираната и нефункционална финансова система беше насочила капитала по грешен начин и вместо да управлява риска, всъщност го беше създала, пише за сайта project-syndicate.org Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц.

Финансовата дерегулация – заедно със стимулиращата парична политика – допринесоха за прекомерната склонност към риск. Монетарната политика бе сравнително неефективна за съживяването на икономиката, макар че още по-експанзионистичната политика може би предотврати пълен колапс на финансовата система. Така че по-голямото разчитане на фискалната политика – увеличените правителствени разходи – ще е необходимо. Пет години след началото на кризата, докато някой се поздравяват, че е избегната депресията, никой в Европа или САЩ не може да твърди, че просперитетът се е завърнал. ЕС тъкмо излиза от повторната рецесия, а някои членки са в депресия. В много от страните от съюза БВП остава по-нисък или около нивата от преди рецесията. Близо 27 млн. европейци са безработни. 

Също така 22 млн. американци, които желаят работа на пълен ден, не могат да намерят. Икономическата активност в САЩ спадна до нива, невиждани от времето, когато жените масово започнаха да се вливат в трудовата сила. Доходът и състоянието на повечето американци е под тези, които имаха далече преди рецесията. В действителност средният доход на работещ на пълен ден мъж е по-нисък от този от преди над 40 години.

Да, ние направихме нещо за подобряване на финансовите пазари. Имаше известно увеличение на капиталовите изисквания, но с много по-малко от необходимото. Някои от рисковите деривати бяха регистрирани за търговия на борсата, повишвавайки тяхната прозрачност и намалявайки системния риск. Големи обеми обаче продължават да се търгуват извънборсово, което значи, че знаем малко за експозициите на някои от най-големите ни финансови институции. Също така някои от хищническите и дискриминационни практики при кредитирането и кредитните карти бяха обуздани, но други продължават. Работещите бедни все още са твърде често експлоатирани от лихварски заеми. Банките, които доминират пазара, все още измъкват  солени такси от търговците по разплащанията с дебитни и кредитни карти, карайки ги да плащат неколкократно повече, отколкото при конкурентен пазар. Това ефективно са данъци, които обогатяват частните трезори вместо да служат на обществени цели. Други проблеми обаче останаха нерешени, а някои се и влошиха. Ипотечният пазар в САЩ остава на поддържащи системи: държавата сега гарантира над 90% от всички ипотеки, като администрацията на Обама дори не е предложила нова система, която да осигури отговорно кредитиране при конкурентни условия.