Бягство от дълг – в петте години преди кризата дълговете на домакинствата в десетте държави са нараснали с 34%, показват данни на Credit Suisse. След това дойде кризата и хората сложиха спирачка на трупането на дълг. Задълженията на възрастен човек в десетте държави са намалели с 1% за периода от четири и половина години след 2007 година.
Според икономисти дълговете не са се свивали толкова в периода след Втората световна война. При това бягството от дълг идва на фона на силния спад в лихвените проценти, което в нормална ситуация би довело до лавина от теглене на кредити.
Трупане на кеш – търсейки сигурност за парите си, домакинствата в шестте най-големи развити икономики са увеличили парите, държани в брой, с 3,3 трлн. долара, или с цели 15% за период от пет години. Това е малко повече, отколкото са били държани през предходните пет години, показват данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Трупането на кеш е забележително, тъй като армията на безработните се увеличи с милиони хора, заплатите нарастват много бавно, а много хора е трябвало да вложат доста пари, за да погасят задълженията си.
Срив на разходите – за да се намали дълга и да се спести повече, хората трябва да свият разходите си. Изчистени от инфлацията, потребителските разходи в глобален мащаб са нараснали с 1,6 на сто през петте години след началото на кризата, твърдят от PricewatherhouseCoopers. Това е наполовина под обичайния темп от предходните години и едва малко над естествения прираст на населението за периода.
Потреблението е особено важно – то отразява около 60% от брутния вътрешен продукт.
След като като кризата обхвана големите икономики съвсем естествено погледите се обърнаха към развиващите се държави и особено четирите най-големи измежду тях - Бразилия, Русия, Индия и Китай. Потенциалът им обаче се оказа надценен. В тези държави живее 80% от световното население, но пък те реализират едва 22% от световното потребление.
Някои анализатори изразяват своето съмнение, че инвеститорските желания на домакинствата ще се върнат някога на нивото отпреди кризата. Една от причините е, че преди това бумът беше съпроводен от задлъжнялост и нездравословен ръст на заплатите. Малко вероятно е това да се повтори отново.
Икономистите се позовават и чисто психологически на „уплахата” – страхът да не загубиш парите си, водещ за домакинствата в годините на свиването на трудовия пазар, доходите и въобще на благосъстоянието на хората. Те едва ли ще бъдат забравени, дори и да се завърнат добрите времена. Повечето анализатори сочат за пример Голямата депресия – десетилетия наред хората не са могли да се отърсят от опасенията си.
преди 11 години Вижте колко са интересни тези 2 статии и как невероятно добре се припокриват - тази и статията за Уорън Бъфет, в която се споменава една негова максима: "Страхувайте се, когато другите са алчни и бъдете алчни, когато другите ги е страх. Сега страхът не е такъв, какъвто е бил преди 5 години, но пък тази статия показва, че още го има ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Тази цена, според мен вече изобщо не отразява двата основни компонента на пазарите - търсене и предлагане. По скоро измерва балонизацията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ако цената (включително и тази на акциите) отразява търсенето и предлагането, защо борсовите индекси са на нива над тези от преди кризата? Значи все пак има инвестиране. отговор Сигнализирай за неуместен коментар