Бягство от дълг – в петте години преди кризата дълговете на домакинствата в десетте държави са нараснали с 34%, показват данни на Credit Suisse. След това дойде кризата и хората сложиха спирачка на трупането на дълг. Задълженията на възрастен човек в десетте държави са намалели с 1% за периода от четири и половина години след 2007 година.
Според икономисти дълговете не са се свивали толкова в периода след Втората световна война. При това бягството от дълг идва на фона на силния спад в лихвените проценти, което в нормална ситуация би довело до лавина от теглене на кредити.
Трупане на кеш – търсейки сигурност за парите си, домакинствата в шестте най-големи развити икономики са увеличили парите, държани в брой, с 3,3 трлн. долара, или с цели 15% за период от пет години. Това е малко повече, отколкото са били държани през предходните пет години, показват данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Трупането на кеш е забележително, тъй като армията на безработните се увеличи с милиони хора, заплатите нарастват много бавно, а много хора е трябвало да вложат доста пари, за да погасят задълженията си.
Срив на разходите – за да се намали дълга и да се спести повече, хората трябва да свият разходите си. Изчистени от инфлацията, потребителските разходи в глобален мащаб са нараснали с 1,6 на сто през петте години след началото на кризата, твърдят от PricewatherhouseCoopers. Това е наполовина под обичайния темп от предходните години и едва малко над естествения прираст на населението за периода.
Потреблението е особено важно – то отразява около 60% от брутния вътрешен продукт.
След като като кризата обхвана големите икономики съвсем естествено погледите се обърнаха към развиващите се държави и особено четирите най-големи измежду тях - Бразилия, Русия, Индия и Китай. Потенциалът им обаче се оказа надценен. В тези държави живее 80% от световното население, но пък те реализират едва 22% от световното потребление.
Някои анализатори изразяват своето съмнение, че инвеститорските желания на домакинствата ще се върнат някога на нивото отпреди кризата. Една от причините е, че преди това бумът беше съпроводен от задлъжнялост и нездравословен ръст на заплатите. Малко вероятно е това да се повтори отново.
Икономистите се позовават и чисто психологически на „уплахата” – страхът да не загубиш парите си, водещ за домакинствата в годините на свиването на трудовия пазар, доходите и въобще на благосъстоянието на хората. Те едва ли ще бъдат забравени, дори и да се завърнат добрите времена. Повечето анализатори сочат за пример Голямата депресия – десетилетия наред хората не са могли да се отърсят от опасенията си.
преди 11 години Потребление й трябва на икономиката. По моите скромни наблюдения, най-благоприятните потребителски нагласи се срещат основно в две групи от хора: жените и *** (просто обичат да пазаруват ;)). Т.к. няма как с щракване на пръстите да увеличим броя на жените, тинк-танковете тр. да се замислят, как по-голяма част от от мъжете да бъдат направени ***. Аз около себе си вече виждам обнадеждаващи признаци в тая насока ;)). Няма да си развивам до край мисълта, но виждам и други позитиви, които останалите хетеро-мъже, ще можем да извлечем от такава тенденция ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Точно така. По времето около Голямата депресия е имало много хора, които съзнателно са представяли състоянието на собствените си фирми като много по-лошо, отколкото е в действителност и след като акциите им паднат са си ги изкупували сами на безценица. По този начин така наречените "дребни инвеститори" всъщност са им купували фирмите. Аз, например, никога не бих повярвал, че подобен елементарен номер би могъл да мине два пъти в историята на човечеството, ама пред изумения ми взор в България по едно време се проведе "масова приватизация", което си беше ачик точно същото. Друг е въпроса доколко беше успешно, но най-невероятната гледка, която съм виждал в живота си бяха едни хора, дето се редяха на опашки, за да си КУПЯТ бонови книжки. А това, че имаше и втори етап на масовата приватизация няма как да го коментирам. Защото то бива да си балък, ама.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години най-елементарното д-во на думите ми е следния факт: - парите набутани в балона /за балонизиранеТО/, са много по-големи от тези прибрани от хората /за манипулиранеТО/, пардон маймуните! - за проверка на д-воТО се сещам например за QE1,2,3,4...Но понеже маймунските мозъци не са настроени да "мислят критично"м то въпреки че манипулация ТИП центруфуга съм я обяснявал как действа над 3 пъти тук във коментарите и форума, то никога една *** няма да я разбере, дори и да се съгласи с действието и... проблема е че е извън полето и на виждане, избор и мислене... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "На днешно време аз не мога да си представя как може да си дребен инвеститор" - защо само на днешно? То винаги си е било така! Това с инвеститора си е маркетингова стратегия на банките да хващат риби. Нямаш ли вътрешна информация и контрол никакъв инвеститор не си! Как мислиш, дали банката в която ти е депото от любезност ти предлага да те представлява на общ.събр. на акт.? Чиста спекула си е това с дребните сумички, ама айде да сме инвеститори, че някакси по-лъскаво звучи :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години измерва манипулационния натиск! а балонзацията е над него и тя го създава!... именно чрез нея манипулират маймуните! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ей, вярно бе, това беше терминът. Подкрепа на икономиката и монетарни стимули. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години По принцип дребните инвеститори могат да печелят много повече в процентно изражение от големите , тежки инвеститори, които много по-трудно влизат и излизат от позиция... Това важи както за САЩ, така и за България :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Според мен страхът тепърва започва, защото има още много балони да гърмят и все големи. Има цели държави, дето рано или късно няма как да не фалират. А що се отнася до инвестициите - те са главно от хора, като Бил Грос, Сорос или Уорън Бъфет - повечето е с цел чиста спекулация. Дребни акционери е имало много преди Голямата депресия. Били са около 92% от всички акционери, но "Голямата" бързо е унищожила "инвестициите" им. Мисля, че страхът оттогава още си стои. На днешно време аз не мога да си представя как може да си дребен инвеститор. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ама какво говориш ти - балонизация :) Недей така моля ти се :( Централните банкери му казват "подкрепа на икономиката"... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И което е още по-интересно. Ако в САЩ донякъде е позабравен страха, то в България имаме много високо ниво. Чудесно време да бъда алчен ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар