Надеждите на европейските политици са по-големи от очакванията, че Германия може да промени курса на политиката си след изборите за парламент следващата неделя, пише Yahoo Finance.
От Атина до Лисабон и от Париж до Рим правителствата искат Берлин да действа бързо по отношение на банковия съюз и да провежда по-експанзионистична икономическа политика, която да възобнови растежа и да се пребори с безработицата в обхванатата от стагнация еврозона.
Страните от Европейския съюз (ЕС) очакват консервативния канцлер Ангела Меркел да спечели трети мандат. Мнозина се надяват тя да сформира широка коалиция с лявоцентристката Социалдемократическа партия (SDP), възприемана като проевропейски настроена, в сравнение със сегашния съюзник на Меркел – дясноцентристката Свободна демократическа партия.
Възможността за разочарование обаче е голяма.
Враждебното обществено мнение и бдителният Конституционен съд ще продължат да ограничават желанието на Германия да споделя повече и повече от задълженията на европейските й съседи.
Меркел и противникът й – председателят на SDP Пеер Щайнбрюк – почти не говориха за политиките по отношение на ЕС и международните отношения на страната по време на единствения им телевизионен дебат. Единствено се съгласиха, че Германия не бива да взема участие при евентуална военна намеса в Сирия.
Щайнбрюк обвини Меркел, че се бави с разрешаването на кризата в еврозоната и че отравя Гърция и другите страни в беда с тежките мерки за икономии. Той обаче запази мълчание относно желанието му да обедини дълговете на някои страни от еврозоната, което се отчете като знак, че ще изгуби вота.
Меркел отбеляза, че SPD е гласувала за всички спасителни планове, предложени от нея. В момента обаче тя няма предложения за бъдещето на Европа.
С оцеляването на единната валута, която вече не е под заплаха, а засега финансовите пазари са се успокоили, експертите очакват Меркел да продължи да се придържа към нейните „малки стъпки“ за интергацията в еврозоната, освен ако не настъпи нова криза.
Нуждата от бъдеща финансова помощ за Гърция, Португалия и може би Ирландия, ще предизвика много по-ожесточен дебат в Берлин. Чувството за неудовлетвореност от хроничната политическа нестабилност в Италия и френската ненавист към либералните икономически реформи още тлеят.
Може би също толкова важно за политиката на Германия като резултатите от изборите може да бъде решението на Конституционния съд за програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ), която охлади кризата, когато президентът Марио Драги я стартира миналата година.
Очакванията са, че съдът няма да я обяви за незаконна, но може да постави условия, с които политиката да стане твърде сложна за изпълнение.
„Германия ще построи Европа със свое собствено темпо и със свои собствени условия. Другите трябва да го приемат и да го разберат“, заяви проф. Улрике Гьорт от Европейския съвет за международни отношения. „Ако някой се опита да ни притисне, ще ни отнеме повече време.“
04:43 | 14.09.22 г.