Колко болезнени са последиците от финансовата криза?

Пет години след краха на американската инвестиционна банка Lehman Brothers светът все още не е намерил решение на основния проблем, предизвикал финансовата криза – свръхголемите дългове. Ето защо икономиката се възстановява много по-бавно, отколкото очакваха всички (в някои страни дори не се наблюдават такива признаци изобщо).

Това пише в свой анализ за Project Syndicate бившият председател на регулатора за финансови услуги на Обединеното кралство (Financial Services Authority), член на Комитета по фискална политика и на Камарата на лордовете Адаир Търнър.

Повечето икономисти, централни банкери и регулаторни органи не само че не успяха да предвидят кризата, но вярваха, че финансовата стабилност е нещо положително, поне до момента, в който инфлацията продължава да е ниска и устойчива. И въпреки че до някаква степен настоящата криза е овладяна, не успяхме да предвидим колко болезнени ще бъдат последиците от нея.

Официалните прогнози през пролетта на 2009 г. не предвиждаха нито бавно възстановяване, нито, че кризата, която първоначално върлуваше само в САЩ и Обединеното кралство, скоро ще се разпали и в еврозоната. А пазарните сили не успяха да предвидят петгодишния период на почти нулеви лихвени проценти, който продължава и днес.

Една от причините за липсата на ясна визия и коректни прогнози бе безкритичното възхищение към финансовите иновации. Друга причина бе погрешната по своята същност структура на еврозоната. Но основната причина бе неразбирането, че огромният дългов товар, безмилостно растящ вече няколко десетилетия (в частния сектор дори повече от публичния), е истинската заплаха за икономическата стабилност.

През 1960 г. дълговете на домакинствата във Великобритания възлизаха на почти 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. До 2008 г. делът им стигна 80%. В САЩ делът на  частния кредит през 1945 % бе 70% от БВП, за да нарасне до 200% през 2008 г. Докато все още дългът бе основно в частния сектор, повечето политици допускаха, че неговото влияние е или неутрално, или дори благоприятно. И наистина, както бившият гуверньор на Английската централна банка Марк Карни отбеляза „парите, кредитът и банките не играят никаква роля“ в съвременния свят на макроикономиката.

Това допускане беше опасно, защото договорите за кредит имат съществено значение за икономическата стабилност. Често те са сключвани при свръхголеми размери, защото по време на подем в икономическия цикъл, рисковите заеми изглеждат като безрискови. И веднъж отпуснати те са предпоставка за възникване на фалити и банкрути, които предизвикват масирани продажби и разрушаване на цели сектори.

Нещо повече, дългът може да предизвика цикли на свръхинвестиране, както Фридрих фон Хайек описва. Бумът в недвижимите имоти в Ирландия и Испания са основни примери за това. Дългът може да предизвика и разнопосочни движения на цените на реалните активи – състоянието на жилищния пазар на Великобритания през последните няколко години е много подходящ пример за това.

Когато времената са добри, нарастващият дълг може да направи така, че да изглежда, че основните проблеми изчезват. И наистина, отпускането на нискокачествени ипотечни кредити направи илюзорно богатството на американците във време, в което те страдаха от намаляващи работни заплати. Същевременно неравенството в САЩ е най-голямото от 1928 г. насам.