Техническият проблем, който миналия месец замрази за три часа търговията на фондовата борса Nasdaq, се случи само два дни, след като пазарите на опции бяха разтърсени от грешки на брокерите от Goldman Sachs. Това са едни от многото нашумели премеждия на борсите, предизвикани от объркани компютърни програми, хвърля поглед в историята Bloomberg.
Има голяма ирония при тези случки с високите технологии. Когато през 60-те години на ХХ век официално въведе компютрите за тръговията с акции, Wall Street го направи в отчаян опит да елиминира грешките на търговците, които те са допускали и които до края на това десетиелтие са били толкова сериозни, че са могли да унищожат стотици компании.
Проблемите идва от мястото, което наричаме „бек офис“ или „клетка“ – домът на служителите, които обработват сделките. Тези работници често са били нископлатени, работели са допълнително, били са отегчени и са имали ограничени възможности за кариерно развитие. Компаниите все още не са могли да се разделят със тях, защото методите за прехвърляне на собствеността на акциите са били изключително сложни и трябвало да се описват с лист и химикал. Един брокер сравнява бек офиса на компанията си със „сцена от роман на Дикенс - единственото нещо, което липсва е писалката от перо."
Според историкът Уайът Уелс покупката и продажбата само на една единствена акция може да изисква изпълняването на 68 различни стъпки, всяка от която съдържа вероятност от допускане на човешка грешка, да се пропусне попълването на някое поле или погрешно да се разчете някоя графика. Всяка допусната грешка създава още много работа, която трябва да се опише на хартия, изостря проблема и забавя размяната на ценните книжа.
По един или друг начин проблемите биха могли да бъдат решени и клиентите да бъдат удовлетворени. Но когато през 60-те години бичият пазар започва да набира скорост и броят на дребните инвеститори, които искаха да станат част от него, се увеличи, брокерите страдаха от това, станало известно с наименованието „кризата с бумащината“ или „проблемът с хартията“. До 1968 г. един брокер изчислява, че всяка една допусната грешка задържа под формата на хартиен капан търговски сделки за около 3 млрд. долара. За да се разреши пробемът, били нужни седмици или месеци.
С края на десетилетието по всичко личало, че единственият начин за справяне с разпространението на грешките е оттърваването от бумащината. Това означавало само едно - да се заменят хората, които допускали грешките, с нещо по-надеждно, а именно - с компютъра.