Високите печалби на банките могат да издават риск

Саймън Джонсън, бивш главен икономист в Международния валутен фонд (МВФ), обяснява пред Yahoo Finance защо големите печалби на банките могат да са сигнал, че нещо не е наред. В последните си финансови отчети големите банки в САЩ оповестиха високи печалби, които изненадаха дори анализаторите на Wall Street. Към края на юни Goldman Sachs удвои печалбата си спрямо миналата година. Печалбата на JP Morgan Chase за 2013 г. може да достигне 25 млрд. долара. Преди няколко дни Bank of America оповести, че нетната й печалба е нараснала със 70%. Дори Citigroup подобри резултатите си от 2007 г. насам, като реализира 4,2 млрд. долара нетна печалба за второто тримесечие. Печалбата на Morgan Stanley също нарасна.

Тези резултати създават проблеми за големите банки. Изпълнителните им директори прекараха почти четири години, изпълнявайки препоръките на регулаторните органи в САЩ, отнасящи се до капиталовите изисквания, които се отразиха на печалбите, свиха кредитирането и забавиха икономическото възстановяване на страната.

Капиталовите изисквания вече са изпълнени. По-високите нива на ликвидност, наложени от Федералната корпорация по депозитно застраховане (FDIC), вече също са налице. Това ще позволи на големите банки в страната да получат финансиране при по-големи стойности на собствения им капитал и по-малък дълг. До известна степен регулациите притискаха банковата дейност. Те имат и по-голям политически контрол – следователно, заплатите на изпълнителните директори са под нивата, които биха имали и които си представяме, когато банките реализират по-големите печалби.

В Европа регулациите бяха по-слаби и банките затънаха. В САЩ изискванията вече не са толкова строги и големите банки се представят чудесно. Ако сега американските политици и регулаторните органи опитат да намерят отговор на въпроса защо печалбите на банките са толкова големи, то това би довело до извършването на нови реформи.

Банките имат улеснен достъп до финансиране. Най-големите банки заемат евтин ресурс. Това е така основно заради необичайно разхлабената парична политика, която Федералният резерв на САЩ води. Ако трябва да бъдем честни, Фед иска лихвените проценти да са ниски за всички. Но ползи от това извличат най-вече големите банки.

Делът на собствения капитал на тези големи банки е много малко. Всичко идва от големите нива на ливъридж, т.е. те отпускат кредити за сметка на привлечените средства. Например, в края на второто тримесечие собственият капитал на JP Morgan Chase е 200 млрд. долара, докато сумата на собствения и привлечения капитал се равнява на 2,5 трлн. долара (според официално приетите счетоводни стандарти в САЩ) или на 4 трлн. долара (ако се използват Международните счетоводни стандарти, които третират експозициите по сделки с деривати по различен начин, откъдето всъщност идва разликата). Това означава, че JP Morgan Chase финансира активите си само с 5 до 8% от собствения си капитал (в зависимост кой счетоводен стандарт използваме), а останалите 92-95% - с привлечен капитал.

Освен JP Morgan Chase и другите банки имат високи нива на ливъридж. Ако всичко е наред, компаниите с висок ливъридж реализират високи печалби, измерен чрез коефициента възвръщаемост на собствения капитал. Той се изчислява като нетната печалба се раздели на собствения капитал. Търговията с ценни книжа, например, понякога може да увеличи печалбата. Това бе причината за ръста в печалбата на Citigroup през последното тримесечие и преди 2007 г. Но това важи и за JP Morgan Chase и Goldman Sachs.

Чарлз Принс, бившият изпълнителен директор на Citigroup, го каза много добре: „Докато музиката свири, трябва да танцуваш. Ние все още танцуваме.“ Но това беше през юли 2007 г., когато музиката вече спираше.

Състоянието на банките се подобрява и заради възстановяването на икономиката. Но какво ще се случи, когато икономиката се забави отново, било то в САЩ или някъде другаде по света? Какво би станало, когато банките отново изгубят от търговията с ценни книжа? Или пък когато отпускат кредити на развиващите се пазари и търгуват със сложни деривати, които дори и мениджмънтът на банката не разбира? Това с бързи темпове ще увеличи нивата на ливъридж, но може да е предпоставка той да спадне в бъдеще.

През това време се подготвя нова промяна в политиката, насочена към необходимите структурни промени в големите банки. По-конкретно това е намерението на сенаторите Джон Маккейн, Елизабет Уорън, Мария Кантуел и Енгъс Кинг, които настояват за въвеждането на закона Глас-Стийгъл в 21 век. (Законът Глас-Стийгъл е въведен в САЩ през 1933 г. и разделя инвестиционната банкова дейност от търговската банкова дейност, например, по привличането на депозити – бел. ред.)

Пред Yahoo Finance независимият сенатор Енгъс Кинг обясни, че според него САЩ трябва да намалят „хазартната“ си дейност, възползвайки се от факта, че депозитите са гарантирани. Според него единственият начин да се ограничат рисковете, които банките поемат, е да се направят структурни реформи, които да отделят рисковите начинания на банките от безрисковите.

И според Томас Хьонинг, вицепрезидент на Федералната корпорация по депозитно застраховане, отделянето на банките и обособяването им по различни функции би било полезно. Той също смята, че е необходимо да положим усилия, за да разделим високорисковата дейност на брокерите и дилърите от мрежата за финансова сигурност.

Когато световните мегабанки обявяват големи печалби, помислете за рисковете, които не декларират и кой би платил цената, ако се случи нещо. Добрите новини са, че сенаторите също започват да мислят по тези въпроси. За регулаторните органи остава само да си водят бележки.